Не гилдия, а мърша. Цитатът на Петко Славейков е единственият, който добре приляга на поредния сюжет, хвърлил ново черно петно върху българската журналистика, доколкото тя съществува.
Сюжетът е от преди няколко дни. Мястото - палатковият лагер, разпънат пред МОЧА, за да брани от премахване Паметника на съветската армия. Главните действащи лица - журналист от телевизия "Скат" и господин с очила, високо ниво на тестостерон в кръвта и набито телосложение от палатковия лагер. Привидно поддържаща, но основна роля играят Мая Манолова, полицията и представителите на други медии.
В социалните мрежи циркулира кратко видео, което обаче представя само част от случилото се. В няколко минути репортерът на “Скат” Пело Кръстев се опитва да интервюира очевидно раздразнените хора от палатковия лагер. Зададе няколко въпроса, на които не бе отговорено, Мая Манолова го определи първо като платен от общинската администрация и Йорданка Фандъкова журналист, после - като фашизоиден елемент. Манолова и верните й другари от палатковия лагер обявиха журналиста за провокатор и повикаха полицията, която… го разкара.
Няма значение, че момчето изпълнява служебните си задължения. Няма значение, че става дума за публично място.
Драматичният сюжет се разигра пред очите на журналистите, които очевидно изчакваха свадата да приключи, за да чуят какво има да кажат Манолова и палаткуващите на пресконференция.
Всичко, което се случва в рамките на няколко секундното видео е точно, кратко и пределно ясно доказателство за това защо журналистиката в България е на това ниво, както и защо нямаме чувство за солидарност в така наречената "гилдия". Всичко, което се случва в рамките на този клип, показва защо политиците правят каквото си искат, държат се нагло с така наречената “четвърта власт”. Виждаме защо чувството за справедливост у нас се изпарява все повече с всеки изминал ден на фона на полицията, която “брани обществения ред”, но не от когото трябва.
Джесика Вълчева
