Абсурдни промени в Кодекса на труда на практика ще ограничат възможността за работа от разстояние - практика, която се прилага по цял свят и която спаси много работни места по време на пандемията от COVID-19. Предложението на правителството е да се премахне хибридния начин на работа и вместо да улесни работодателите, ще доведе до по-голяма бюрокрация и ще отвори възможност за административен произвол.
За покъртителна разлика между замисъла и в действителност предложените текстове пишат от в. “Сега”. На практика в мотивите се говори за нуждата от гъвкавост, но според измененията в Кодекса на труда ще бъдат въведени изисквания, с които служителите ще бъдат застопорени на едно място и помещението, в което ще работим дистанционно, ще трябва да бъде записано в трудовия договор, придружено с писмено описание пред работодателя.
В мотивите даже в прав текст пише, че чрез уговаряне в трудовия договор на конкретното място, от което ще се извършва работата от разстояние, "нито една от страните няма да има право едностранно да променя уговореното място на работата от разстояние".
Това ще обезсмисли напълно цялата идея на дистанционния начин на работа, който позволява на служителите да избират сами местата, на които да вършат задачите си.
Идеята е още да се въведе изискване, според което дистанционният офис трябва да е с “достатъчно площ, позволяващи на работещия да извършва работа от разстояние без риск за здравето и безопасността”, служителят трябва предварително да уговори с работодателя си начин на уведомяване за настъпила злополука на работното място и това да се случи незабавно.
Този текст може да е неизчерпаем извор на шеговити хипотези - от него излиза, че работещият от разстояние трябва да се уговори как ще предаде на шефа си, ако се подхлъзне по паркета или се удари на шкафа. Шкафът обаче трябва да е от предварително декларираното работно помещение, за да се води злополуката за трудова.
Едно от новите предложения отговаря точно на предназначението си - да гарантира съчетаването на професионалния и личния живот и да осигурява възможност за пълноценно прекарване на свободното време. За целта се предлага специален текст, че служителят, който извършва работа от разстояние, не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмичната почивка, освен когато в трудовия договор са уговорени условия, при които това е допустимо. С този текст обаче има друг проблем - липсва аналогична защита и за присъствените служители. Така излиза, че работещият от вкъщи няма да е длъжен да следи служебните чатове в извънработно време, но на присъствения служител е позволено да се звъни и нощем.
