"Наш'те постоянно си въобразяват, че съм супер свръх кльощава. Повтарят ми, че съм била болна от анорексия. Малко е смешно, щото аз си тежа 62 кг, верно, че съм 1,78 м, ама със сигурност не съм хилава. И по този повод ме тъпчат насила, карат ме да ям хляб. Абе зле са!!! Аре бе, мамка му, на 17 съм, мисля, че сама мога да преценя кво да ям или не! Откачалки."
Това е само един от многобройните цитати във тийнейджърските форуми, в които младите коментират един от най-сериозните проблеми, който засяга най-вече хората на тяхната възраст - хранителните разстройства. "Винаги при анорексията и булимията се започва така - на мен това не може да се случи, не съм болен", разказа пред Frognews.bg Росица Камараш, изпълнителен директор на фондация „Природа и здраве за България”.
Калина Георгиева
Според нея един от най-тревожните факти е, че българското общество не е запознато с анорексия и булимия нервоза, както и проблемите, свързани с тези психични заболявания. По думите й от там идва и лошото отношение и неразбирането към засегнатите от тези сериозни заболявания. Лечението е бавно и трудно, в него участват много специалисти, а близките и роднините на засегнатите, както и самите те трябва да са въоръжени с много търпение и внимание. В България лекарите, които могат да откриват и лекуват анорексия и булимия са много малко и те са се обучавали предимно в чужбина.
Но дори и да имаше подготвени специалисти, при съществуващата в момента здравна система, те нямат мотивация да работят с пациенти. Например работата с шизофрениците е много по-лесна и бърза – дава се хапчето, обяснява се за 5-10 минути какво трябва да се прави и болният, ако си пие лекарствата по предписание, е добре. Докато при пациенти, които страдат от булимия или анорексия водещи са психиатрите, психотерапевтите и психолозите. Всички други лекари, които са в екипите са прекрасни специалисти, но все пак те са помощни. В загрижените за здравето на населението си страни, консултацията при такива психолози, психиатри и психотерапевти струва поне 200 $ и горе-долу толкова евро.
Първичен преглед при квалифициран лекар в България се заплащат 15 лв. за 20 минути от Здравната каса, в което влиза норматива за разговаряне и лечение. Вторичният преглед е за 10 минути на стойност 8 лв. "Кой специалист би бил мотивиран да работи за такива смешни суми. Казвам го наистина с много болка, прекрасни са лекарките и специалистите, с които работим, но при началните разговори с пациента е необходимо поне час, а понякога и два, за да се изгради някаква база за доверие и споделяне в по-нататъшната им съвместна работа. Като от тези час, час и половина – два им се заплащат само началните 20 минути. Някои от хората ни работят на частно, но таксите не надхвърлят 30-50 лв., защото болните не са богати и понякога се е налага лечението на цялото семейство, а не само двете сесии месечно", каза каза още Камараш.
Също така се налагат консултации с ендокринолог, гастроентеролог, диетолог и други специалисти, защото е разбалансиран целият организъм, налагат се масажи, санаториално лечение, което продължава между 6 месеца и година. Това всичкото е свързано с финансови средства и за психотерапевт, и за лекарства, но те не се поемат от Здравната каса. Ако обаче говорим за много тежко физическо състояние, което се лекува в болнично заведение, на ден възлиза на 600 лв. медикаментозни вливания, като продължават поне по 10 дни, което ще рече, че сумата за този престой е 6000 лв. Тези процеси се осъществяват в реанимациите и интензивните отделения, защото другите лекари не биха могли да се справят с това тежко заболяване. Бившият здравен министър Божидар Нанев каза, че Университетските болници има ли необходимите 600 лв. на ден за извършването на тези животоспасяващи процедури. Но за съжаление, те почти не смеят да приемат такива болни, нямат опит, а да не говорим, че много от пациентите в това състояние не искат и да влезнат за лечение, коментира Камараш.
Важно е да се знае, че по-чувствителните и раними души са застрашени от анорексия и булимия. Много често те бягат от реалността, като под бягство от реалната трябва да разбираме история на заболяването от анорексия и булимия. Диетите влияят донякъде, но в основни линии това е заболяване предимно на семейството. От там започва всичко, от липсата на любов или грижи, от липсата на хармония, от липсата на химия в семейните отношения. Ако в семейната среда има любов, децата много рядко се разболяват от хранителни разстройства.
Изпълнителният директор на „Природа и здраве за България” е категорична, че никой родител не желае да си признае, че се е провалил в отглеждането на детето си, понякога дори и пред себе си. Тук не трябва да говорим за вина, а за факта, че понякога прекалените грижи водят до това, че физически детето пораства, но не му се позволява да израсте психически. Забрани от рода на „не, това не прави, не, още си малък” само спъват процеса на съзряване. Не опитването и не преборването с трудностите в живото довеждат до тази несамостоятелност и до липсата на свободна воля.
Хранителните разстройства засягат и двата пола в различна степен. Последните проучвания сочат, че 90% от заболелите са момичета и млади жени, а 10 на сто са младежите. Като 20% от заболелите завършват с фатален изход, т.е. смърт. В България не е правена статистика за смъртните случаи, защото на много от починалите момичета дори не е написана някоя от тези диагноза, просто обществото бяга от тези заболявания.
Специалистите в областта съветват близките и роднините да са особено наблюдателни за следните признаци при анорексия като повишено желание за спорт, раздразнителност и нервност, всячески избягване на семейни вечери под различни предлози като това, че не са гладни, че вече са вечеряли с приятели или че отиват на ресторант.
Докато при булимията има невероятен апетит от страна на заболелия , може цялото приготвено количество храна за семейството да бъде погълнато, след което следва другият етап, а именно повръщането в тоалетната. Други признаци са, че зъбите започват да се развалят, косата става по-чуплива, кожата се променя. Основното е да се следят настроенията и нежеланието да се хранят заедно със семейството, намаляване на контактите с приятели, отчужденост от близките.
Фондация „Природа и здраве за България” преди време си постави амбициозната задача да се изградят мрежа от дневни центрове за помощ и лечение на страдащите от булимия и анорексия млади хора. Росица Камараш признава, че битката за реализацията на тази цел е много тежка и в момента нещата нямат развитие.
„С дневните центрове до никаде не стигнахме. Бях си харесала една болница в Банкя, но за съжаление нещата не се получиха. В този момент, в който почти няма пари за какво ли не, най-малко за анорексии и булимии някой ще отдели специални средства. Няма ли много сериозно лоби до нас не виждам как би могло да се получи. Виждате за онкоболните колко много митинги и протести бяха и пак колко често те са без лекарства. При това те излязоха на светло и се каза, че го има проблема, докато нашите момичета се крият и си умират без никаква гласност и скандални истории, никой не обръща внимание. Ако ни дадат сграда в която могат да бъдат направени специалната болница и към нея дневен център, тогава вече биха могли от вън да дойдат дарение и съответно биха могли да бъдат написани проекти чрез които да бъдат финансирано поне в началото лечението.” заяви тя. С неохота признава, че е отчаяна и обезверена от случващото се в България.
Директорката на „Природа и здраве” споделя, че „лечението е трудно, самите болни не помагат, с близките им трудно се работи и отгоре на всичко едва ли не на сила да ги задължим да се лекуват, ясно е, че много трудно ще се получи. Друг е въпросът, че като имаме специалната болница и като ги откъснем от средата и знаят, че там никой няма да им се подиграва, биха били готови да се лекуват. В Италия например имат прекрасни болници, във Франция също и за един месец успяват да ги закрепят като имат не само лечението и масажите, имат и занимания като фризьорство или пък рисуване. В този един месец те максимално ги подготвят за живота, показват им, че са стойностни, че има смисъл да живеят, че могат да се справят със ситуацията. Анорексията означава не толкова липса на апетит за храна, колкото липса на апетит за живот.”
Краткият път от перфектната фигура до смъртоносното заболяване
