Уж за да обезопасят мястото и да подготвят почвата за демонтажа. Но дали е така?
Преди на комунистическия ни министър-председател Георги Димитров са му викали Гошо Тарабата. Днес той има законна наследничка – Йорданка Фандъкова-Тарабата. Е, мавзолея на стария Тараба не беше опазен, но днес кметът на София брани със зъби, нокти и византийски похвати каквото друго е оцеляло от социалистическото наследство. А, да. Пази го и с тараби.
Честно, някой вярва ли, че оградите около съветския монумент в Княжеската градинка са поставени, за да пазят нас от разпадащото се сталинистко капище? Аз – не. Убеден съм, че Фандъкова и екипът ѝ от общински тарикати всъщност поставиха тази защитна стена, за да съхранят мразения от софиянци символ на съветската окупация. Спомнете си – миналата зима Столична община измисли и една хитра ледена пързалка точно около тоя монумент – направо укреплени, закитен ров, само без лебеди за допълване на пейзажа.
Да не говорим, че всеки път като стане нещо около съветския тотемен стълб, полицията там е в такова количество, че сигурно в непокритите квартали обирите скачат рязко. Сигурен съм, че джебчиите в „Надежда“ и „Младост“ с трепет следят всяко напрежение около окупационния символ, за да си вършат работата точно във вечерите, когато цялата милиц... искам да кажа полиция се изсипва в центъра да брани нещото от любовта на демократи, левскари и други неблагонадеждни елементи. Цяло чудо е как още не е обрано и самото Първо районно, опразнено откъм персонал. Че чак и жандармерия пристига, включително от извън столицата. Явно този паметник е от изключително значение за нашите градски власти.
Ама чакай, ще каже някой. Нали ГЕРБ и Фандъкова вече са от добрите? Нали са евроатлантици, нали се сглобиха с демократите и промяната? Нали заедно се борят с комунизма, посткомунизма, путинизма и прочие? Е, приятели и съседи, това всъщност никога не е било така. Няма и да бъде. Разбира се, че ГЕРБ (и в частност Столична община, оглавявана от зловредния сегашен кмет) има своите заигравки с русофилските, левичарски, соцносталгични чувства на по-лесната за манипулиране част от обществото. Разбира се, че и промяната, и демократите точно в момента гонят соцносталгични, розовникавки гласове на предстоящите местни избори. Има едно полуприкрито съгласие в политическите среди, че съветският паметник засега може и трябва да остане. Предателство спрямо София и България, разбира се. Но положението е именно такова.
А има и един друг момент на елементарна сметка. Нашите политици все още не са сигурни накъде духа международният вятър. Те си дават сметка, че от гледна точка на руското посолство съветският паметник е огромен символен капитал, който на всяка цена трябва да се опази. Оттук и дарените преди няколко години камери за наблюдение. Съответно нашите власти няма да смеят да помръднат и пръст срещу монумента, докато не са абсолютно убедени, че Русия губи войната си срещу Украйна и няма да се превърне в отмъстителна сила, раздаваща новичок и фатални цигари на всеки, дръзнал да посегне срещу съветския тотем.
Тарабите около паметника са идеално извинение за бавене и тупане топката. Ако Русия губи и продължи да губи, то в един момент паметникът наистина ще си иде. Ако обаче Путин се задържи, обяви някаква победа или има реален риск в България прекалено смели политици да почнат да падат спонтанно от високи етажи, то тарабите ще са били идеален начин за опазване на пропагандния триумфален знак. Проста, но ефективна логика на политическа предпазливост. И, разбира се, проява на очевиден цинизъм.
Естествено, до умовете на нашите политици, включително и на уж божем прозападните такива малко бавно достигат новините за вече две проведени украински атаки в Крим. За гибелта на Пригожин те навярно ще научат седмица след сключване на мирния договор и официалното връщане на засега все още окупирания полуостров под украинска власт. Чак при осъзнаването на тези новини българският страхлив евроатлантизъм може и плахо да посегне към демонтажа на някаква малка частица от съветското оскърбление насред града ни. Ако, разбира се, ние, като будни граждани, не вземем да помогнем за по-бързото осъзнаване на нашите любими избраници.
За FrogNews
Манол Глишев
