27 август ще е горещ ден, отлични условия за плажуване и разходка в планината. Такъв е животът:Шепа путинофили бранят паметника на съветската армия в София, хората от Каблешково блокират магистралата за Бургас заради отвратителна пътна мрежа в района. Борисов започна предизборната кампания на ГЕРБ в страната. Едва ли на хората им е до спомени за концлагери.
Но има неща, които не трябва да се забравят.
На днешната дата през 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение за закриване на лагера „Белене”. Причината е множество публикации и фактология на Запад, че в България все още има лагери от типа на сталинските и нацистките. Част от тези факти са огласени след посещение на международна комисия по правата на човека в Белене, която видяла какво се случва там.
Въпреки че „Белене” е закрит през 1959 г. в него продължават да бъдат държани въдворени по политически причини лица, предимно земеделци и до 1960 г. Тогава той е обособен като затвор.
Концлагерът „Белене” е създаден на 27 април 1949 г. с поверително постановление на Министерския съвет, ръководен от министър-председателя Васил Коларов. (Същата година Васил Коларов взима решение за строителството на паметник на съветската армия в София.) С него комунистическото правителство взима решение да бъде създадено трудово-възпитателно общежитие (ТВО). С тази задача е натоварено МВР, на което са предадени островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела.
Така е поставено началото на най-големия лагер за политически противници на БКП в България по времето на комунизма. Придобил известност като лагера „Белене”, той е изграден на остров Персин, най-големият от всички изброени острови. Мястото става известно като Втори обект в източната част на Персин, където през юли 1949 г. под конвой е прехвърлена първата група от около 300 лагеристи от лагера „Богданов дол”.
Там противниците на комунистическата диктатура са поставени да живеят при нечовешки условия – всекидневен физически труд, непосилни норми под постоянна въоръжена охрана. Натикани са в землянки и бараки, които сами изграждат с подръчни средства, като гладът е най-страшното нещо, на което са подложени.
През лагера преминават десетки хиляди души, като след смъртта на Сталин през 1953 г. политическото въдворяване в НРБ е преустановено за кратко. През 1956 г. след Унгарското народно въстание то е възобновено. В периода 1953-1956 г. в „Белене” на Първи обект, намиращ се в югозападната част на острова, са изолирани противници на режима от цялата страна с присъди, получени на монтирани съдебни процеси.
През август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение за закриване на лагера „Белене”, след на Запад се публикуват информации, че в България все още има лагери.
Въпреки че „Белене” е закрит през 1959 г. в него продължават да бъдат държани въдворени по политически причини лица, предимно земеделци и през 1960 г. Тогава той е обособен като затвор.
През 1985 г. на мястото на някогашния Втори обект на лагера „Белене” са изолирани над 500 български турци, арестувани за съпротива срещу насилственото преименуване, проведено от режима на БКП. През април 1986 г. задържаните обявяват гладна стачка, която продължава 30 дни. В началото на месец май 1986 г. повечето от лагеристите са освободени от „Белене” и са интернирани в различни райони на страната.
След краха на комунистическия режим в България през 1989 г. „Белене” се превръща в място за памет на жертвите на лагерите по времето на управление на БКП. На 7 юни 1990 г. се провежда първото организирано поклонение на Втори обект на остров Персин по инициатива на Клуба на репресираните. Възпоменателният събор се превръща в митинг, на който присъстват няколко хиляди души от цялата страна, сред които и много бивши лагеристи, както и представители на политическата опозиция.
В следващите години „Белене” в края на месец май или началото на юни се извършва годишно поклонение на мястото на бившия Втори обект. Символично там е издигната купчина от камъни, на която са поставени кръст и полумесец, символизиращи присъствието на християни и мюсюлмани по време на съществуването на лагера.
В началото на ХХI век репресираните земеделци започва изграждането на мемориал, но бетонният постамент остава недовършен. През 2005 г. на една от пустеещите сгради е поставена паметна плоча от името на БЗНС – Народен съюз – Плевенска област.
През април 2014 г. изпратеният от Италия в гр. Белене местен енорийски католически свещеник Паоло Кортези инициира учредяването на Инициативен комитет за изграждането на мемориал на жертвите на Втори обект, в който се включват на жители от Белене, както и на репресирани и граждани от Италия и Франция. Свещеникът организира групови посещения за поклонение на мястото на бившия лагер, включително и на чужденци през годината.
От години остров Персин е място, където ловци от политическия и бизнес елит обичат да отстрелват различни животни и птици. По принцип се изисква предварителна заявка, която да бъде утвърдена от затворническата управа на затвора в Белене, но за големците процедурата е опростена. Особено активен в ловуването на острова бил бивш лидер на ДПС.
Няма как да не си зададем въпрос като този: Какво свързва концлагера "Белене" и паметника на съветската армия?
Фрог нюз
