Великолепна изложба под надслов „Сенки от миналото” бе открита снощи в залите на Националния археологически музей в София. Тя е посветена на античния Несебър и изключително богатия духовен живот на нашите предците, който са съхранили многобройните артефакти, открити в некропола на древна Месембрия.
Несебър е сред онези благословени исторически места, в които осезаемо се срещат минало и настояще, казва кураторът на изложбата д-р Анелия Божкова. Всеки камък върху малкия полуостов ни връща векове назад и ни изпълва с усещането за вечност. Безброй исторически събития и драматични човешки съдби са оставили в града ярки следи, които и днес разказват за миналото ни и ни вълнуват, споделя изследователят.
Много и различни са паметниците от миналото на Месембрия. Тракийските находки от времето на легендарния Мелсас, каменните надписи и надгробни релефи от епохата на гръцката древност, златните накити на знатните месамбрийски, ранновизантийските крепостни съоръжение и великолепни средновековни църкви са само част от емблематичните паметници на днешния град. Но с особена семантика и първоспетенна важност се открояват находките от некропола на Месембрия, чиито проучвания през последните години откриват нови страници в познанието за миналото на Несебър.
Изложбата включва 150 движими археологически ценности, експонати открити при проучванията на тези некрополи, съпътствани от информационни табла, в които са представени обяснителни текстове и снимки от самите разкопки, моменти от проучванията.
Експонатите, включени в експозицията, са подредени хронологически: от класическата (V-ІV век пр.Хр.), елинистическата (ІV-І век пр.Хр.) и римската (І-ІІІ век) епохи, до находките от християнските некрополи, датирани в късната античност (V-VІІ век) и средновековието (ХІІ-ХІV век).
Много представителни са колекциите от керамични статуетки и релефи, както и златните, сребърни и бронзови накити на месамбрийските аристократки, изработени с високо художествено майсторство.
Във витрините на изложбата могат да се видят бронзови огледала, погребални венци с бронзови позлатени листа и керамични съдове с позлатена украса и даже музикален инструмент (сирингс). Някои от предметите са с местен произход, други с атически или малоазийски, но всички следват модните тенденции на Средиземноморието през класическата и елинистическата епоха.
В експоцията са представени гробни дарове от раннохристиянски и средновековни погребения, както и структури, изградени върху некрополите от това време.
Своеобразен акцентит в изложбата са новооткритият бронзов съд за вода (хидрия) с фигурална апликация от края на ІV век пр.Хр. и гробна находка от изящни златни ювелирни изделия с общо тегло над 200 грама от средата на ІІІ век пр.Хр.
Според изследователите някои от експонатите несъмнено произхождат от първокласни древногръцки художествени ателиета от Атина и Мелос и могат да съперничат на подобни паметници от колекциите в световноизвестните музеи Лувър, Метрополитън и Ермитаж.
Същественото и ценното на изложбата е, че тя ни представя оригинални паметници, най-значимите и най-интересните от които датират от средата на 5 век преди Христа до 2 век преди Христа, обяснява д-р Анелия Божкова. Това е времето на съществуването на старогръцката колония Месамбрия. Находките, които представляват акцент в изложбата, са от некропола на жителите на тази старогръцка колония. Със сигурност може да се каже, че това са гърци – дорийци, принадлежащи към дорийските племена, които са колонизирали полуострова на днешния Несебър в края на 6 в. преди Христа. Там са създали своя град, град-държава – Месамбрия, който е просъществувал до идването на римляните на Балканите”, разказва археологът.
