След решение на ВКС е възобновено делото срещу Радослав Кирчев и Александър Георгиев за убийството на студента по медицина Михаил Стоянов, станало на 30 септември 2008 г. в Борисовата градина.
В мотивите се посочва, че е налице необходимост от възобновяване на производството, отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане на тази инстанция, която да констатира и извърши оценка на тежестта на дискриминационните мотиви за извършване на престъплението, както и на значението им за определяне на наказанията на двамата осъдени.
„Върховният касационен съд в настоящото производство не изразява становище във връзка с размера на наказанията, наложени на подсъдимите, защото основанието за връщане се свързва с дейността по анализ на обстоятелствата“, отбелязват върховните съдии.
Делото е образувано по искане от главния прокурор за възобновяване на наказателното производство срещу Александър и Радослав, въз основа на решението на ЕСПЧ по делото „Стоянова с/у България“. С него е констатирано нарушение от ЕКПЧ, което се изразява в това, че при определяне на наказанията не е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство извършването на убийството на Михаил по хомофобски подбуди.
С присъда от 2016 г. на СГС Александър и Радослав са признати за виновни в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили Михаил Стоянов - по особено мъчителен начин за убития.
На Александър е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 13 години, а на Радослав, към онзи момент непълнолетен, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 4 години и 10 месеца.
С решение от 2017 г. на САС присъдата е изменена, като са увеличени размерите на наказанието „лишаване от свобода“ – на Александър на 15 години, а на Радослав на 6 години.
През 2018 г. ВКС решава да измени решението на въззивния съд - наказанията са намалени на „лишаване от свобода“ за срок от 10 години за Александър и „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца за Радослав.
„Основният акцент, изводим от решението на ЕСПЧ, е прилагането на генерална мярка за въвеждане на хомофобските подбуди като квалифициращо обстоятелство при насилнически деяния, което очевидно е в правомощията на българския парламент.
Съвсем ясно е, че е отправена критика и към националните съдилища, които не са положили достатъчно усилия да изпълнят задължението си да реагират по подходящ начин на нападения, мотивирани от хомофобски подбуди“, се казва още в мотивите на решението на ВКС.
Според върховните съдии в светлината на отсъстваща законодателна уредба СГС и САС са отчели формално хомофобските подбуди като отегчаващо обстоятелство, без обаче да пояснят каква тежест им придават, а ВКС изобщо не ги е споменал и съобразил при преценката за справедливостта на наложените наказания.
