На 30 декември 1992 г. е свалено правителството на Филип Димитров. Следват 2 години, в които проф. Любен Беров, наричан “сламеният човек” ще управлява начело на кабинет на ДПС с подкрепата на БСП. Част от сделката е изваждането от ареста на намиращия се там бивш премиер Андрей Луканов, което се случва в същия ден. Управлението е запомнено като “кабинетът на Мултигруп”. Тъкмо тогава е възходът на групировките. Кабинетът “Беров” приключва на 2 септември 1994 г.
Кабинетът идва на власт с мандата на ДПС и е избрано с гласовете на БСП. Основната му декларация е, че ще изпълнява програмата на СДС, но това не се случва. Започват чистки на кадри от предишното управление, сред които заместник министърът на правосъдието Петър Стоянов.
Мафията се сдобива с държава
Беров е използван като параван за реализирането на корупционни схеми. В този период тече преразпределение на целия държавен и обществен ресурс. Почти всички министри от правителството му участват в схеми за разграбване на страната. Издават се безконтролно лицензи за създаване на частни банки с държавни пари. Тече контрабанда на петрол, след като югоембаргото мотивира групировките да се възползват.
В страната вилнеят необезпокоявани мутри и “застрахователи“, започват гангстерски войни. Групировките, създадени от бивши спортисти, се намесват в производството, услугите и търговията. В края на 1993 г е основана Конфедерация на едрите индустриалци – “Г13“, чрез която бизнесът показва амбициите си да се намесва в политиката. Беров се оказва заложник на големите олигарси начело с Илия Павлов и групировката “Мултигруп”, която постепенно става империя.
Всичко се случва с намесата на бившата Държавна сигурност, създала мафиотските групировки.
Властта обаче под ръководството на “сламения човек” Беров си затваря очите и остава безконтролно да вилнеят мутрите и постепенно престъпността се сраства с управлението.
В София започват масови вълнения (митинги, гладни стачки, палаткови лагери) на привърженици на СДС. Парламентарната група на СДС прави шест неуспешни опита да свали правителството на Любен Беров чрез вот на недоверие и да предизвика предсрочни избори.
Икономическите проблеми, масовите стачки и протести срещу обедняването и корупцията принуждават на 2 септември 1994 г. кабинетът “Беров” да подаде оставка. Изборите са насрочени на 18 декември още същата година, а властта поема служебното правителство на Ренета Инджова.
