Алексей Петров посъветва министър Цветан Цветанов да осигури надеждна охрана на свидетелите по делото „Октопод”, за да не им се случело нещо като на журналиста Огнян Стефанов.
След като бил на среща в ДАНС, дни по-късно Стефанов бил жестоко пребит, а съмненията паднали върху тогавашния съветник в агенцията, колкото невъзпитано, обидно и абсурдно да звучи това. Своята загриженост Петров сподели в телефонен разговор с журналисти от бТВ, на които така и не остана време да го попитат как е със здравето.
Колко трогателно. Прибралият се под домашната стряха болен Петров вече е хвърлил патериците, с които натъжаваше мало и голямо из коридорите на съдебната палата, забравил е очевидно и за болните си сливици и вече дарява обществото с мъдрост и съвети, както подобава на един български Лао Дзъ. Какво значат някакви си болежки, когато Родината е в опасност! Като един апостол той вече прие най-верните и достойните в дома си на частната улица „Арарат” и ги посвети в голямата тайна – влиза в политиката. Разкри и мотивите: стига власт на самодържеца, време е за екипно управление.
Доживяхме, братя и сестри! Вадете хоругвите от скрина и се гответе за голямата работа. Да би бил жив суровият Бенковски, проронил би сълза.
Слава тебе, Господи, посъбуди се народа български, усетил душевен подем и неочаквана страст към свобода и благополучие.
И ако се възползваме от Вазовата словесност, тъй подходяща за тържествения миг, предоставен ни със съдействието на апелативния съд, то обстановката около Ал. Петров би могла да се опише така: Младост и надежда вееше от суровото лице на арестанта; сила и живот блещяха в неговия мечтателен поглед. Тоя мъж беше бъдещето и гледаше в него със същото доверие, с каквото старец гледа във вечността.
Ето как народния поет описва обстановката и другарите на този достоен мъж: „На прага седеше на припек кривоокият манастирски идиот, другар на Мунча. Той с не по-малко философско дълбокомислие гледаше домашния живот на пуйките. Думата "гледаше на пуйките" надали е тук на мястото си; защото зрението на идиота обнимаше не само челядта на пуйките, но и целия хоризонт, тъй като едното му око гледаше на възток, другото - на запад. До него, прав, Мунчо кълчеше ръце, въртеше глава и поглеждаше плахо към най-горния чардак. Той знаеше защо.”
Какво вълшебно описание! Сякаш Дядо Вазов е съзирал в бъдещето някои днешни политици, журналисти и магистрати, които съпровождат всеотдайно всяко велико дело, наченато от велик човек...
Но да не се отплесвам в лирични отклонения. Ал. Петров се е загрижил за безопасността на свидетелите, но не казва защо те са застрашени. Дали защото той вече си е в къщи или у нас заплаха срещу свидетели се разбира от самосебе си.
Скромният ми опит в отношенията с ДАНС по време на тройната коалиция и хора като Светиня Му, ме научиха на някои дребнички неща, които ще препоръчам и на въпросните свидетели.
1. Ако ви поканят „на кафе” в ДАНС, опитайте се да внесете записващи устройства (СРС), с които да документирате, че сте били в агенцията и с кого сте се срещнали. За всеки случай извикайте и свидетели: адвокати, но проверени дали са наистина лоялни към като клиент, дипломати от чужди мисии в София или представители на небългарски неправителствени организации. Не, не е пресилено. Когато бях поканен в Парламентарната Комисия за контрол на ДАНС през септември 2009 г., от членовете й научих, че посещението ми в агенцията на ул. „Черковна” 90 не е документирано по никакъв начин. Нищичко черно на бяло. Влизаш, изчезваш и никой нито те е чул, нито те е видял. Като на добрата стара Лубянка в Москва...
2. Каквото и да става, не ходете в района на басейна „Спартак”. Или поне не тогава, когато видеокамерите са изключени. Повярвайте ми, ако спазите тази точка, шансът да останете живи значително се увеличава.
3. Където и да ходите, гледайте да сте близо до Военно-медицинска академия. Ясно защо.
4. Забранете на децата и близките си да разговарят с Ал. Петров по телефона, дори да им се обажда да им честити Коледа, Ден на детето или 11 април – Световният ден на политзатворниците. Все пак ако се случи – изведете ги веднага извън страната. Иначе животът ви ще мине в очакване на нещо лошо, което е доста вероятно да се случи.
5. Не се доверявайте сляпо на адвокати, прокурори и разследващи. Нямам представа въобще на кого да се доверите, но се пазете от хора, които ви се правят на големи, ама много големи и загрижени приятели. Все някой ден ще ги видите по новините да кесят пред стряхата на Ал. Петров на частната улица „Арарат” и да чакат с разтуптени сърца да ги приеме, за да му подсладят живота я с круши, я с грозде, я с нещо друго.
6. Не се поддавайте на рекет да си изтеглите показанията. Така или иначе вече сте в „оня списък”. И кажете на работодателката си, че дори да ви уволни, истината за това как са я заплашвали да ви придума да забравите преживените ужаси все някой ден ще излезе наяве. Както и кой я е заплашвал и какъв компромат държи срещу нея. В тази ситуация разчитайте на себе си, а не на ДАНС, например.
7. Носете си картонче с кръвната група, както и какви лекарства взимате, алергични ли сте и пр., защото може и да не сте в състояние да говорите в даден момент...
8. Поинтересувайте се, къде са сега членовете на свръхсекретната група ОСА от ДАНС по времето на Ал. Петров, къде ходят и по възможност избягвайте тези места.
9. Помислете къде застраховате колата си.
10. Внимавайте като си поръчвате такси.
11. Бъдете готови определени медии да ви залеят с помия, да ви опишат като престъпници, мародери, лъжци, аморални типове, подкупни мизерници и пр. Това също е атентат, не се заблуждавайте.
12. Станете активист на РЗС и застанете рамо до рамо с Яне Янев.
13. Станете член на ССИ – Съюз за стопанска инициатива.
14. Станете ректор на УНСС.
15. Плюйте под път и над път Цветан Цветанов (по-малко Бойко Борисов).
16. При всеки удобен случай повтаряйте истината, че Ал. Петров няма нищо общо с взривената кола на Цветелина Бориславова.
17. Станете част от екипа на „Галерия”.
Ако спазвате тези няколко правила, може и да оцелеете. Или поне да сте живи, макар и с няколко тома документация от снимки на фрактури, епикризи, заключения на ТЕЛК и документи за инвалидност.
Има и 18-то правило, което гласи: при сегашното състояние на съдебната система в България, най-добре си купете фалшив паспорт (може и истински, в МВР има хора, които знаят как и срещу колко), залепете си мустаци и бягайте в Сингапур, Индонезия, Сибир, Того или където ви видят очите. Не че това е някаква гаранция, но поне ще си спестите униженията и безпомощността на българската държава.
И накрая още нещо. Когато бях в ДАНС на 09.09.2008 г. Ал. Петров заяви, че 18 души следят всяка моя стъпка, всяка моя среща и по всяко време знае къде съм, с кого съм и какво говоря. Респектиращо, нали? Чудя се, къде бяха всичките тези агенти на 22.09.2008 г., когато сръчни джелати ме разфасоваха и транжираха с чукове и винкели? А и защо вездесъщият Ал. Петров не разкри тогава кои са нападателите и поръчителите, за да пресече мерзките подмятания на шепа душмани, че е замесен в това неестетическо и нелицеприятно, в буквалния смисъл на думата, начинание. Не че не се чудя, защо и сега това не става, но това е друга тема. Ще поговорим за нея някой пък, ако стриктно спазвам собствените си правила.
Има и свещено 19-то правило: Не пишете и не казвайте гласно какво мислите! Ако все пак се изкушите за някаква медийна изява, нека е в Байландо или Великолепната шесторка. И пускайте sms-и в кампанията „Българската Коледа”...
Има и нещо по-важно: как да оцелеят свидетелите, които видяха с очите си как се съсипват банки, как бе разбита икономиката, как се приватизира на тъмно, мародерства пладнешки, лъже преди избори, краде след избори, как се убива една нация? Те какво да направят, за да опазят себе си и децата си? Не очаквам отговор, но това питане ще тежи все повече, докато някой ден... Така поне ми се иска.
Огнян Стефанов
