"Голям праз, като е академик", казва за българския министър-председател не някой махленски многознайник, а прочута българска журналистка, която води цяло радио. И това "голям праз, като е академик" го казва по радиото си. Пак там нарича водачите на ПП "Кирчо и Кокорчо". Същата прочута журналистка присъства на всички правителствени пресконференции, като ги превръща в зрелище, от което никой няма никаква полза, освен самата тя.
И няма кой да се изненада или да се възмути от подобно поведение. Може би защото, ако го направи, ще бъде обвинен, че накърнява свободата на словото.
Така простащината става част от свободата на словото, точно както отявлената пропаганда и лъжите в полза на военнопрестъпника Путин по БНР стават гледна точка, а председателят на СЕМ не само не ги възпира, но дори ги подкрепя, с "прозрението", че "лъжата също има право на живот".
И също като в книгата на Оруел истината става лъжа, войната става мир и "специална военна операция", простащината и пропагандата минават за журналистика.
Шеметният път на Трактора и Черепа
Става умно да си тъп (за да се разбираш с хората), тъпо да си умен (губиш доверие и влияние), грозно да си красив и препоръчително да си роден в село Бабинци, Тетевенско, а не около жълтите павета. И по-добре да не си академик ("голям праз, ако си"), а да си завършил средно милиционерско училище като Алексей Петров.
Смесването и объркването на ценности и понятия не е само в журналистиката. То е в цялостния ни политически и обществен живот и това по достатъчно ярък начин си личи от шеметния житейския път на наскоро убития Алексей Петров - Трактора например.
Същият е бил секретен сътрудник на контраразузнаването и щатен служител на Държавна сигурност (няма как без това), после става обвиняем като водач на престъпна група, занимаваща се с рекет и изнудване. В същото време е бизнесмен, член на Надзорния съвет на НОИ, президент на Националната спортна федерация, експерт към Съюза за стопанска инициатива на гражданите и нещо, което не може да изненада когото и да било - кандидат-президент. Животоописание, което би прилягало на някой енциклопедист от времената на Възраждането и Просвещението.
А всъщност Алексей Петров - Трактора е завършил само средно милиционерско училище. Това обаче никак не му пречи да бъде преподавател в УНСС, защитил докторска дисертация.
Извод - Трактора е гений. Много странно, че не е бил и журналист, но пък навремето си имаше вестник и оправен журналист, които всеотдайно го обслужваха.
И още един показателен житейски път: на Васил Божков - Черепа. Той е прочут бизнесмен, чийто възход започва с продажбата на валута по време на социализма. След промените е собственик на казино и банка, става строителен предприемач, като натрупва милиарди (не без помощта на дъжравата). Основател е на Федерацията на българските индустриалци, на бизнес клуб "Възраждане", създател е на "Еврофутбол", председател е на Българската агенция по спортна стрелба, бил е председател на Българската федерация по шахмат, а също и собственик на футболен клуб. Колекционира старини. Въобще "уважаван и заслужил човек". В същото време прокуратурата повдига срещу него седем обвинения - едно от които е за ръководство на организирана престъпна група, сформирана с цел изнудване, принуда, данъчни престъпления, пране на пари и длъжностни престъпления. При всички тези дадености Божков няма как да не бъде и председател на политическа партия ("Българско лято").
"Тънката" разлика между престъпност и политика
Но освен незаконните, полузаконните и дори законни дейности има и нещо друго, което свързва Трактора и Черепа. Приятелството им, а след това и враждата с най-дълго управлявалия България политик след 1990-та година - Бойко Борисов. Борисов, също като Трактора и Черепа, е агент на държавна силова служба, неговият възход също тръгва от съмнителен бизнес. Но пък Борисов, с присъщата си хитроватост, реши да отклони вниманието на медиите от отношенията си с Трактора, като заговори за връзки на Алексей Петров с бащата на Кирил Петков.
Така в България се наблюдава зрелищно смесване и взаимно проникване между делова дейност, престъпност, политика, държавни учреждения, служби за сигурност, журналистика, че и спорт дори.
Затова прочистването и преобразуването на държавните учреждения и служби не е нещо страшно и възмутително, както го определи президентът Радев, а необходимост, и то належаща. Защото именно тези служби за сигурност, с бюджет от стотици милиони, на закрито заседание на Народното събрание "осведомиха" депутатите, че Русия няма да нападне Украйна само седмица преди това да стане. Докато имаше журналисти с бюджет от нула стотинки, които още преди години предупреждаваха, че Русия ще нахлуе в Украйна, и че това е неизбежно.
