„Защо е важно журналистите да са в пряк контакт с депутатите. Аз четох изявления и на депутати от ГЕРБ, и от ПП-ДБ. Те казват – никъде в света журналистите не щъкат като хлебарки из парламентите, което е така. Но никъде в света политическите партии не са обител на хора, за които има съмнения, че имат криминални престъпления.”
Това заяви пред bTV журналистката Полина Паунова във връзка с темата за контролирания достъп до новата сграда на парламента.
По думите й няма как с европейски и световни практики да борим балкански и личностни синдроми.
"Народното събрание е единственото място, на което журналист може да спипа Делян Пеевски и да му зададе въпроси за неговото финансово състояние. За да има демокрация и осведоменост, журналистите трябва да могат да са в сградата на парламента“, отбеляза Паунова.
„Откакто видях това с контролирания достъп въобще не влязох там. Няма да ходя, да ме изпращат като овца от една страна на другаде. Когато човек влезе, за да проследи работата на комисиите, няма стол, на чийто гръб да не пише „ЦК на БКП“ и да няма сърп и чук“. Това не е ограничаване на журналистите, това не се прави заради нас, а хората да не разбират какво се случва. Колкото повече се ограничава информацията, толкова по-недемократични ще стават следващите мнозинства“, подчерта журналистката.
Според колежката й Калина Влайкова контролираният достъп до новата сграда на парламента се прави напълно съзнателно.
"С годините назад сме виждали много варианти на това – всевъзможни въженца, часови диапазони и фантасмагории, които целяха да направят невъзможна пряката комуникация между политиците и журналистите. Преместването затруднява работата на журналистите дори и в чисто технически план. Когато ние нямаме технически сигнал, който да стигне до ефира, зрителят не може да види какво се случва“, посочи тя.
