Високоговорителите на строевата руска пропаганда в България се увеличават с още един с инициативата за запазване на Трети март като национален празник a.k.a. „Народното движение“ на президента Румен Радев. Онова същото, което „няма да допусне 3 март да бъде заличен, националната памет – изтрита, а българската държавност – разградена“, както обяви самият президент в реч за 146-ата годишнина от Шипченската епопея.
Темелите на „Движение 3 март“ се наливат като за политически проект все от хора, свързани с Радев – участвали в инициативния комитет за издигането му за държавен глава като проф. Искра Баева или в служебните му кабинети като Весела Лечева. Медии съобщиха и за левия евродепутат Петър Витанов, боксьора Тервел Пулев, проф. Андрей Пантев, акад. Иван Юхновски и идеята да се организира референдум за запазване на 3 март.
Това ще е поредното всенародно допитване, с което политици и видни публични личности ще защитават „национални светини“ от зли западни господари и техните тукашни слуги – реторика от времената на Студената война. Така беше и с референдума на проруската партия „Възраждане“ за българския лев, и с този на БСП срещу преподаване на „джендър идеология“ в училищата – защото се руши „традиционното българско семейство“. А само преди дни профсъюзният ветеран Янка Такева, председателка на Синдиката на българските учители към КНСБ, пусна фалшивата новина, че настоящите управляващи щели да посегнат на българския език, който уж щял да се изучава като майчин.
Всички тези акции използват едни и същи механизми, за да наложат пропагандните си послания в стилистиката на черно-бялото. Най-напред ситуацията се нажежава до червено, сякаш крадците на ценности ей сега ще ограбят българските светини. В резултат се създава тревожност и дори истерия сред хората, чието критично мислене е съвсем притъпено. Накрая, като в приказките, идват спасителите – високи и с добри очи, в бели ризи, загрижени за традициите, пазители на родолюбието. Политика с театрални ефекти.
Намери се пряпорец
„Възраждане“ събра малко над 400 хиляди действителни подписа за лева, БСП – над 200 хиляди пряко сили срещу „джендърите“ (не е ясно колко са действителните). Мобилизираха избиратели, но ефектът отшумя. В същото време още с първите си решения правителството Денков-Габриел оттласна България от кремълската орбита, където я подбутваха президентските кабинети.
Вече е ясно, че България може и без руския газ. Най-вероятно и без руския петрол и руското ядрено гориво, които са в процес на заменяне с други източници. Българите вече са наясно, че „Газпром“ им е продавал твърде скъпо синьото си гориво, че „Лукойл“ преработва евтин руски петрол, но го продава като европейски и избягва да плаща данък печалба. България оказва военна подкрепа на Украйна и бавно се разделя със старата съветска военна техника – макар все още да плаща милиони, за да я поддържа. Не може обаче да изтрие газопровода „Турски поток“, доставящ руски газ за Сърбия и Унгария, нито да скъса 13-годишния договор за доставки на газ с Турция, който ще вкарва още руски газ в ЕС. Въпреки тръбите една по една примките се късат.
Какво остава?
„В крайна сметка най-мощната ваксина срещу негативизма е общата ни история, тя все още работи, но само времето ще покаже дали ще работи със смяната на поколенията“. Руската посланичка в България Елеонора Митрофанова не прави открития в интервюто си за ТАСС миналата седмица. Запазването на 3 март като пряпорец на т.нар. обща история е удачно избран за чипиране на мозъци с пропагандни внушения.
Кой как чете „общата история“
За мнозинството българи Трети март – датата, на която се подписва Санстефанският мирен договор след края на Руско-турската война (1877-78), е набор от клишета като „освобождение от турско/османско иго“, „начало на новата българска държава“ и прочие. Фактът, че е предварителен – подлежи на одобрение от останалите велики сили, че се договарят Руската и Османската империя, че България е обявена за автономно, но трибутарно княжество – тоест, подчинена е на султана, че плаща на Русия за освобождението си над 27 милиона златни лева (макар и не пълния окупационен дълг от близо 90 милиона) и др. са извън стереотипната картинка.
Извън нея са и много други факти, скрити в архивите, които Съветската армия изнася в СССР след окупацията на България на 8 септември 1944 г. До момента българската държава е получила единствено 20 000 страници фотокопия, не и оригинали. Историята се създава от факти, не от сервилни лакеи на „народната власт“.
Политически ефекти
Подписките за референдуми в България съвпадат с предизборните кампании. „Възраждане“ и БСП ги реализираха преди предсрочните парламентарни избори на 2 април, подготвяната за защита на 3 март ще е преди местния вот. Тези местни избори са важни за утвърждаване на новата коалиция ПП-ДБ и нейното правителство – същите, срещу които президентът и третомартенското му войнство са насочили огневата си мощ. Чрез „Движение Трети март“ държавният глава получава на практика още една трибуна за изява – освен президентската институция.
Не би било изненада, ако новият формално не-политически проект подкрепи и кандидати за кметове. В записа от заседание на Националния съвет на „Продължаваме промяната“, разпространен от отцепника от ПП Радостин Василев, се чува, че Радев с едната ръка заплашва, а с другата подкупва кметовете. „Това нещо в момента се случва на абсолютно всички герберски кметове. Това, което ще се случи, е, че вместо да имаме ГЕРБ – 25%, ще имаме ГЕРБ – 15%, и 10% прокремълска партия на Радев с местните кметове“, казва в записа Асен Василев.
Движението за запазване на Трети март се появява и като противовес на исканията за незабавното премахване на Паметника на Съветската армия, известен в София като Монумент на окупационната червена армия (МОЧА), и за преименуване на столични улици, които носят имена на руски военни дипломати. Кой го иска – същите, които готвят похищение на Конституцията, в каквото ги обвини президентът. Така че ще има народно движение vs столичани, МОЧА vs Трети март поради свързани с Русия причини. А за Румен Радев ще е отредено място в „общата история“. България обаче дължи българската на следващите поколения.
Емилия Милчева, Дойче веле
