Информацията за разходването на големи средства за извънредни нужди от бюджета за тази године е изключително тревожно. Това каза изпълнителният директор на Института за пазарна икономика (ИПИ) Светла Костадинова, позовавайки се на информация, излязла в някои медии, предаде БНР.
По думите на Костадинова правителството на Бойко Борисов няма ясна теза какво иска да прави при започване на тристранните преговори за пенсионната реформа. Според нея няма сериозно представителство на държавата и при преговорите за здравната реформа, коментира за "Хоризонт" експертът на ИПИ.
Институтът за пазарно стопанство вече е разработил атернативен бюджет за 2011 година, който може да даде добри идеи на управляващите и в справянето с тези проблеми. Амбицията на експертите е да покажат, че с по-ниски данъци, балансиран бюджет и смели реформи може да се постигнат по-добри резултати. Според експертите в ИПИ, бюджет 2010 е спрекомерен дефицит и затова единствено с реформа може да се постигне разумен бюджет за следващата година.
Експертите от ИПИ предлагат 8 конкретни мерки, с които ще се постигне повече ефективност на държавните разходи при по-голяма свобода за българите.
Първата мярка е 20% свиване на държавните разходи – да се насърчат реални промени във всяко ведомство. Според тях държавните служители, полицаите и военните трябва да плащат сами осигуровките си. Третата мярка е да се даде повече свобода на общините, свобода на висшите училища и за БАН, свобода за държавните медии – БНТ и БНР, премахване на националните доплащания в земеделието и силно ограничаване на субсидията за жп транспорта.
Според експертите в ИПИ държавата почти всяка година генерира дълг за над 700 млн., а насреща не получава никакви индикации за промяна. Затова е необходимо да има мащабна приватизация и концесия - да се осигурят приходи за бюджета, повече конкуренция в сектора и премахване на корупцията.
Алтернативният бюджет за 2011 залага и на данъчни реформи. Според Светла Костадинова всяка година държавата налива милиарди за ниски пенсии. Затова поетапно трябва да се изостави солидарния модел и да се премине към лични пенсионни сметки. Трябва да се намали пенсионната вноска към държавата с 3 процентни пункта и да се повиши вноската към личната сметка с два процентни пункта. Така, ако човек е внасял повече в личната си сметка ще може да се пенсионира тогава, когато пожелае и няма да зависи от решението на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Според ИПИ, трябва да се преразгледат и всички инвалидни пенсии.
По отношение на здравната реформа е задължително да се премахне монополът на НЗОК, да се намали здравната вноска до 6%. Парите от нея да отиват в избран осигурителен частен здравен фонд. Според алтернативния бюджет, резервът за здраве във фискалния резерв спира да се попълва от вноски, но не трябва да се харчи, а служи като гарант на реформата. Така освен това всички пари трябва да отиват за здраве и са далеч от политиците. Ефектът от това на практика е, че здравето излиза от консолидирания бюджет на държавата. Предложенията в алтернативния бюджет за другата година ще доведат до повече избор и лична отговорност, по–висока ефективност на държавните разходи, обясни Петър Ганев - икономист в ИПИ.
Според икономистите от ИПИ такава политика ще върне доверието в публичния сектор и в икономиката, а това на практика означава повече чуждестранни инвестиции, по – висок растеж, по – малко сив сектор, по – малка безработица и по-ниски лихви за гражданите и бизнеса. Всичко това е постигнато "не с безумни административни мерки и заплахи за затвор, а с разумна фискална политика и стимули, а не с административни мерки ". За да се гарантира подобна политика експертите предлагат да се въведе фискален борд. Според алтернативния бюджет на ИПИ така приходите в хазната ще се повишат до 23 милиарда 432 млн. лева, разходите от 27 в сегашния проектобюджет ще спаднат до 23 милиарда лева, според бюджета на ИПИ, а балансът ще е на плюс с 21 милиарда лева, а не както сега с предвиден дефицит от близо 2 милиарда лева. Алтернативният бюджет Институтът прави за осма поредна година.
