България трябва да създаде правна рамка, която да признае еднополовите семейства. За целта може да се въведе различна от брака правна форма за признаване на всички семействата, които не са сключили брак. Това се посочва в решение на Европейския съд по правата на човека по делото Коилова и Бабулкова срещу България. Решението на ЕСПЧ е задължително за България, но няма изисквания за срока, в които то да бъде изпълнено.
Делото се води от адв. Деница Любенова от ЛГБТИ организация “Действие”. От там определят решението на ЕСПЧ като историческо. Делото е заведено по повод отказът на българските власти да признаят сключен през 2016 г. във Великобритания брак между две жени с българско гражданство.
“Решението е ключово и фундаментално за развитието на българското законодателство в сферата на равенството и ЛГБТИ правата. Множество двойки в България се намират в правен вакуум, защото от едната страна на границата са съпрузи, а от другата страна– на територията на Република България – нямат никаква правна връзка”, посочват от “Действие”.
Съдът постановява, че при липсата на официално признаване еднополовите двойки не са нищо повече от фактически съюзи според българското законодателство, като партньорите не могат да регулират основни аспекти от живота си като двойка, като например тези, свързани с имуществото, издръжката, защитата от домашно насилие и наследяването, както официално признато семейство. Те също така не могат да се позовават на съществуването на връзката си в отношенията със съдебните или административните органи.
Жалбоподателките имат особен интерес да получат възможност да регистрират съюза си, за да бъдат техните отношения законно признати и защитени без ненужни пречки – под формата на основни права, отнасящи се до всяка двойка в стабилна връзка.
Съдът намира, че нито едно от основанията за нарушаване на обществения интерес, изтъкнати от правителството, не надделява над интереса на жалбоподателките да получат адекватно признаване и защита от закона на отношенията си и стига до заключението, че България е надхвърлила пределите на свободата си на преценка и не е изпълнила позитивното си задължение да осигури правото на жалбоподателките на зачитане на техния личен и семеен живот.
Лилия Бабулкова и Дарина Коилова сключват брак във Великобритания през 2016 г. Столичната община, район “Люлин” обаче отказва да уважи искането им бракът им да бъде признат съгласно Закона за гражданската регистрация. Двете завеждат дело в Административен съд – София-град срещу този отказу койът потвърди отказа на столичната община, а по-късно ВАС направи същото.
Освен дело за признаване на брака им, Лили и Дари водят и дело за смяна на фамилията на Дарина, като делото е висящо пред Софийския градски съд. Двете съдят и Центъра за асистирана репродукция, където им беше отказано финансиране на процедурата, поради единствената причина, че бяха уведомили центъра, че са в брак.
Решенията на ЕСПЧ са задължителни за България. Няма обаче срок, в който те да бъдат изпълнени, заявиха юристи пред ФрогНюз. Освен това ЕСПЧ не може да отменя решения на върховните съдилища в страната. Делото "Колеви срещу България" върви от 2009 г., но и до ден днешен не са приети промените в НПК, например. Решението на ЕСПЧ означава, че страната ни трябва да приведе законодателството във вид, който да съответства на Конвенцията по правата на човека и европейското право, но никой не казва кога това трябва да се случи. България не може да откаже да изплати санкции, които са постановени с решение на Европейския съд по правата на човека.
Какво може да се случи?
Възможно е страната ни да бъде поставена под мониторинг, какъвто е случаят с делото "Колеви срещу България". Възможно е да търпи и санкции.
