Две седмици след самолетната катастрофа на Евгений Пригожин в Тверска област руските власти не са представили официална версия за причините за инцидента. В същото време, например, източници на The New York Times смятат , че лично Владимир Путин е дал заповед за унищожаването на самолета. Руските коментатори също говорят за репресии „срещу своите“.
За това как автократите и диктаторите се отървават от своите сътрудници (и как обикновено завършва това), Meduza разговаря с Остин Матюс, асистент в Университета на Източна Каролина , който изучава политическите "чистки" по света.
- Може ли смъртта на Пригожин, оставката на Суровикин или, да речем, арестът на Стрелков да се считат за „чистки на елитите“? Как точно изследователите най-общо определят „чистките“, какви критерии използват?
- Мисля, че това, което виждаме в Русия, е пример ако не за „чистки“ в елитите, то със сигурност за „чистки“ в по-широкия смисъл на думата. „Чистки“ могат да се извършват на различни нива – сред бюрокрацията или например военните. Когато говорим за „чистки“ в елитите, обикновено имаме предвид хората, които формират ядрото на политическия режим – тези, които имат властта да вземат държавни решения. А хората, за които говорите, по-скоро имаха лична политическа власт, което може би е една от причините да бъдат засегнати от "чистката" - освен че самите те показаха нелоялност.
Но във всеки случай смятам, че това са точно „прочистванията“. Като цяло те могат да бъдат различни: както с използването на насилие, така и без него. Например, само защото някой е „изчистен“ от служба, не означава, че ще отиде в затвора или че ще претърпи инцидент. Но в случая с Русия, съдейки по наличните данни, „чистките“ най-често включват насилие.
- Мнозина вероятно имат асоциации с времето на Сталин. "Чистките" винаги засягат голям брой хора?
- Те могат да бъдат масови и насочени, да речем, срещу редови членове на комунистическата партия (както при Сталин). Подобни "чистки" може да не засегнат никого в политическите елити. Обратно, има „чистки“, които засягат само няколко членове на елита, но не обхващат по-широк кръг от хора.
Ако „чистките“ в елитите стават едновременно с по-масовите, ние (изследователите) ги наричаме „диагонални“. „Чистки“ от този вид са по-опасни за диктаторите, защото засягат повече различни групи и увеличават риска някой все пак да предприеме ответни действия. Но като цяло „чистките“ могат да засягат и само отделни членове на елита, които според лидера застрашават неговата власт или са способни да го направят в бъдеще.
„Това все още не е Големият терор. Но това е логиката на Сталин.” Русия беше покрита от вълна от политически дела. Противниците на властта са вкарани в затвора за невъобразими срокове. Започна ли наистина „новите масови репресии“? преди 5 месеца
Колко често автократите се отървават от нежелателни елити по един или друг начин - отстраняват ги от длъжност, арестуват ги, екзекутират ги? Дали всички диктатори стигат до това в даден момент?
- Знаете ли, "чистките" обикновено са много нашумяли събития и често чуваме за такива в миналото, понякога се оказват повратни моменти в историята на политическия режим. Но всъщност те не са много чести, по-скоро трябва да ги считаме за редки събития. Ако вземем всички автократи от миналото, които са ни известни през цялото им време на власт, тогава годините, в които не е имало "чистки", ще бъдат много повече от годините, в които са се извършвали. Има диктатори, които никога не са прибягвали до това през цялото си управление. Така че няма такова правило: след като има диктатор, със сигурност ще има „чистки“.
Но когато се появят, това е толкова забележимо събитие, че е трудно да се пропусне. В хода на нашето изследване открихме, че диктаторите използват определени възможности за извършване на „чистки“. Подходящото [според тях] време е самото начало на управлението, защото режимът тепърва се установява. Диктаторите в такива периоди имат възможността да откроят съперниците си и да ги елиминират, докато елитите не консолидират собствената си власт и формират свои собствени групи, които да се противопоставят на лидера на държавата.
След това с времето "чистките" стават все по-редки и най-често се случват след неуспешни опити за преврат. В такива моменти се отваря и своеобразен прозорец на възможностите. Благодарение на неуспешния преврат диктаторът получава ясен сигнал, че сред елитите има недоволство. Така че, ако се задържи на власт, значи вече знае точно кои са неговите врагове [в страната], няма нужда повече да гадае и да разследва. В такава ситуация диктаторът ще се възползва от възможността да демонстрира, че все още е достатъчно силен, още повече, че сега знае точно от кого да очаква проблеми за себе си. И тези хора вече могат бързо да бъдат елиминирани.
Това обаче не означава, че никой диктатор не "чисти" просто така.
Просто има много малко такива случаи. Добър пример е Енвер Ходжа в Албания. Той започва "чистки" още с идването си на власт - няколко души от най-близкото му обкръжение са арестувани или екзекутирани , но не спира дотук. По време на управлението си той продължава да организира нови вълни от "чистки", включително в напреднала възраст. Същото и със Сталин. Но като цяло "чистките" в по-късните мандати на правителството са рядкост. Ако все пак се случат, това е още един индикатор, че властта е съсредоточена в ръцете на диктатора - а също и вероятно каква параноя е развил.
Когато диктаторите потискат елитите в началото на тяхното управление или след неуспешни преврати, както току-що казахте, дали е защото чувстват, че позицията им е нестабилна?
- На теория това изглежда така: в началото на управлението всички авторитарни лидери са в доста уязвима позиция, защото те само формират диктатура, консолидират властта и тепърва трябва да премахват външните врагове - опозицията или поддръжниците на предишния режим. Това е много нестабилен период и едно от средствата, които диктаторите използват, за да преминат през това време, са "чистките". Те помагат да се премахнат съперниците, поне в самия режим, като в същото време се отърват от заплахите за бъдещето.
- Има ли други фактори, които, съдейки по наличните данни, могат да увеличат вероятността от репресии срещу елитите?
- „Въз основа на нашия анализ не виждам никакви определящи структурни фактори, като икономика, демография или тип политически режим, които биха съответствали на по-голяма вероятност от чистки. Като че ли в този смисъл много по-важни са характеристиките на самите лидери и тези, които се опитват да елиминират.
Мисля, че има значение как точно лидерът е дошъл на власт. Ако той е ръководил страната в резултат на преврат или революция, то по този начин той вече е демонстрирал готовност да използва насилие срещу предишния режим. И след като има такъв опит, тогава той е по-вероятно да бъде способен на подобни действия в бъдеще.
Освен това такъв лидер знае, че неговите поддръжници, дошли на власт с него, също са способни на насилие, така че той ще бъде по-подозрителен към тях. Тоест, [от гледна точка на това колко вероятни са „чистките”] са важни както характеристиките на диктатора, идването му на власт, така и кои са неговите поддръжници. Разбира се, тези, които могат да представляват по-голяма заплаха за преврат, е по-вероятно да бъдат "чистки" - предимно командири на разузнаването и военни елити.
Много зависи от това как лидерът възприема ситуацията. „Чистките“ едва ли ще засегнат целия военен елит като цяло, защото ако лидерът направи това, той може да получи ответен удар, така че тук трябва да се внимава.
- Изглежда, когато става въпрос за „чистки“ сред силите за сигурност, диктаторите трябва да имат дилема: от една страна, това е важен стълб на техния режим, от друга, силите за сигурност, притежаващи оръжия и организирани хора, може да бъде основната заплаха . Как автократите обикновено се справят с тази дилема?
- Повечето диктатори използват някакъв вид принуда, за да останат на власт. Те могат да сплашат опозицията, населението и дори своите съратници, за да останат на власт. Но това означава, че хората, които диктаторът овластява да сплашва, на свой ред могат да се превърнат в заплаха за самия него. Диктаторът не е в състояние да направи всичко сам, той трябва да делегира част от властта - например на военните, специалните служби и други подобни участници.
Така че да, в много отношения те се превръщат в заплаха. Някои от тях може да са по-амбициозни, така че диктаторът трябва постоянно да държи под око тези фигури, защото те контролират въоръжените хора. Ако силите за сигурност решат да тръгнат срещу диктатора, тогава очевидно това може да се превърне в голям проблем. Така че стратегията на диктатора за такъв случай може да е балансирането на различни групи служители по сигурността. Ето защо лидерите подкрепят конфронтациите между военните и разузнавателните агенции, за да се грижат едни за други - в полза на диктатора. Така че, ако някой реши да извърши преврат, останалите [силите за сигурност] ще считат това за възможност да елиминират противника и да спечелят допълнителни точки в очите на диктатора.
Но в същото време, [започвайки чистки сред силите за сигурност], диктаторите могат да се сблъскат с нови проблеми. Например, има опасност да провокирате действия, които никой не би предприел в спокойна ситуация. Друг проблем с чистките е какво да правите след това: просто да ги премахнете от постовете им и да не се интересувате какво ще се случи след това, може да ги тласне към нова конспирация. Например в Ангола малко след обявяването на независимостта министърът на вътрешните работи е отстранен от поста си и изключен от партията. Властите чакаха централния комитет да реши какво да прави с него и по това време бившият министър започна преврат, уби няколко министри и членове на Централния комитет - и дори можеше да убие самия диктатор, ако се добере до него. Но бунтът се проваля, следват нови "чистки". Но първоначално проблемът беше, че властите не бяха достатъчно внимателни с лицето, което контролираше въоръжените хора.
- В скорошна статия написахте, че сред различните елити „елитите от първо поколение” са по-често преследвани. Кажете ни кой се разбира под този термин и защо стават честа мишена.
- Както казах, чистките са по-вероятни в първите години от живота на един политически режим, когато властта все още не е консолидирана в едни ръце, а е разпределена между различни актьори, така че всеки да има шанс да се укрепи. Нарекохме „елити от първо поколение“ тези, които идват на власт с диктатора, помагат му в началото и в замяна получават определени награди, като министерски постове с големи правомощия или контрол над политически важни военни части или разузнавателни агенции.
По този начин тези „елити от първо поколение“ придобиват собствена политическа тежест. И невинаги се чувстват длъжни на лидера в същата степен, в която той им е длъжник за подкрепата му при идването му на власт. В един момент тяхната позиция може вече да не зависи от това дали лидерът запазва властта. Такива актьори могат да образуват съюзи с други елити, да образуват групи по интереси и това ги прави опасни [за един диктатор]. Това вече не са кукли марионетки, на които са дадени позиции и на които може да се разчита.
Нещо подобно е теорията, от която изхождаме: „елитите от първо поколение“ имат обширни връзки, както хоризонтални (т.е. с други представители на елитите), така и вертикални (те имат хора под контрол) и следователно са по-опасен за лидера от елитите, които идват на власт на по-късен етап. Така че, ако един диктатор иска да се задържи на власт възможно най-дълго и иска да елиминира своите най-мощни и опасни съперници, тези, които са дошли на власт с него, е по-вероятно да бъдат набелязани.
- Мисля, че мнозина биха казали, че основната опасност от "елитите от първо поколение" е, че те имат най-компрометиращата информация за лидера. Важен фактор ли е?
- Да, все пак с консолидацията на властта възниква и въпросът за контрола върху информацията, особено когато става въпрос за такива представители на елита като командири на специалните служби или високопоставени служители на МВР. Тези хора имат информация, която другите елитни групи нямат. В някои случаи те имат информация за държавния глава, която повечето хора в страната не знаят - а самият диктатор може да не е наясно с това, което те знаят.
В такива случаи особено остро стои въпросът как да се постъпи с тези, които са „прочистени” след като са били лишени от длъжност. В момента работя върху ново проучване, което анализира не просто "чистките", но и формите на наказание за тези, които се подлагат на тях. И виждам, че представители на специалните служби, след като бъдат отстранени от длъжност, биват екзекутирани по-често от други представители на елитите. В края на краищата диктаторът може още дълго да изпитва страхове от тях - те не могат просто да бъдат затворени за известно време или дори оставени сами в политическа забрава. Такива хора винаги ще представляват лична заплаха за лидера поради информацията, която притежават. Следователно най-добрият начин [за един диктатор] да премахне тази заплаха е да ги елиминира чрез един или друг насилствен метод.
Може ли да се извършват уволнения, арести и дори екзекуции на държавни служители, за да се изпрати сигнал към останалите елити в духа на „внимавайте“?
- Със сигурност. Както казах, "чистките" могат да се извършват със или без насилие. Можете просто да отстраните от длъжност тези, които имат някакво политическо влияние, но не отивайте по-далеч. Такива примери има много - например чистки в Политбюро в ГДР, когато влиятелните му членове бяха сведени за наказание до архивисти и преводачи. Те не бяха заплашени със затвор или екзекуция, просто бяха изтласкани от постовете си. Като цяло, когато избира наказание, лидерът трябва да покаже на другите, че заплахата е реална и да ги накара да я приемат сериозно. В противен случай те самите се превръщат в заплаха.
В същото време „чистките“ могат да засегнат не само онези, които са опасни от гледна точка на лидера. Причината може да е некомпетентност или изявление в пресата, което по някакъв начин ще бъде разбрано погрешно - може да има толкова много различни причини зад „чистките“. Но ако говорим за политическия аспект, за противопоставянето между актьорите във властта, то най-важното е под каква форма протича „чистката“, колко тежки са санкциите на жертвите й и има ли насилие: става ли дума за изключване от партията, лишаване от власт, арест или екзекуция.
Анализирате ли случаи във вашите изследвания, когато насилието се прилага имплицитно? Тоест, когато не става въпрос за официални екзекуции, както в КНДР , а за всякакви инциденти: отравяне, внезапна смърт на елити.
- Знаете ли, когато изследвате диктатори и елити, има проблем с техните тайни. Склонни са да не ги разкриват, за да не се усъмни някой, че режимът не е толкова монолитен. Така че, ако се появи нещо подобно, трябва да сглобите много парчета от пъзела, за да установите, че това или онова събитие е просто част от „прочистването“. Това, разбира се, се случва: не всички диктатори открито екзекутират нежелателни хора след конгреса на партията, както направи например Саддам Хюсеин .
Някъде се случват подозрителни неща. Някой "удобно" умира в затвора от сърдечни проблеми, които не са били известни преди. В повечето случаи, благодарение на контекста, може да се познае кой наистина стои зад такава смърт, но далеч не винаги е възможно да се установи това със сигурност. Има "инциденти". Но ако се вгледате в контекста, в който се случват, може да се предположи, че при подобни инциденти е имало саботаж или други умишлени действия - например, ако са били предшествани от политически конфликт или "чистка".
- Какво говорят вашите данни за "ефективността" на преследването на елитите - помага ли за по-дълго задържане на властта?
- Данните са противоречиви. Бих казал, че "чистките" са един от инструментите за по-нататъшно концентриране на властта в ръцете на един лидер, за превръщане на режима в още по-персоналистичен. Съчетани с контрол върху управляващата партия, ключови командни постове в армията, тайните служби или полицейския отряд, който лично охранява диктатора, „чистките“ по-скоро спомагат за удължаването на неговия престой на власт, защото всичко това очевидно отслабва всички потенциални съперници на диктатора. .
– Във вашето изследване пишете, че диктаторите, които по някакъв начин се отърват от хората в елита, са изправени пред въпроса какво да правят с правомощията, които е имал „прочистеният“ – да ги отнемат или да ги прехвърлят на някой друг. Как най-често се решава този проблем?
- Диктаторите са по-малко склонни да вземат тези правомощия за себе си: например, ако министърът на вътрешните работи е претърпял "чистка", малко вероятно е диктаторът сам да оглави министерството. Ако го направи, това ще бъде твърде очевидна стъпка към консолидация на властта - и ако елитите са в състояние да направят нещо в този момент, тогава подобни действия могат да ги провокират. Така че, за да се успокоят елитите след „чистката“, е по-добре да се назначи някой нов на овакантеното място. Трябва да изберете кандидат с голямо внимание, защото има „елити от първо поколение“ с власт, връзки и амбиции и кариеристи, които отдавна чакат време зад кулисите.
След чистката диктаторите избират да сменят някой, за когото знаят, че е по-лоялен, но вероятно по-малко компетентен и следователно по-малко опасен за самите тях. Не е необходимо той да върши работата си добре, основното е да остане лоялен.
Изглежда, включително и поради подобни назначения, репресиите срещу елитите оказват негативно влияние върху ефективността на публичната администрация. Това е вярно?
- Не съм сигурен, че има установени ефекти по отношение на някакви конкретни държавни функции. Например, вредят ли чистките на икономическия растеж? Доколкото знам, все още никой не е изследвал такива аспекти. Но ако разгледаме известните ни примери от историята, тогава със сигурност виждаме как „чистките“ се отразяват на общата ефективност, особено във военната сфера.
Да вземем за пример сталинските „чистки“ и Червената армия. Един от непосредствените им ефекти беше, че когато Съветско-финландската война започна, Съветският съюз веднага претърпя много военни неуспехи и беше в много трудна позиция, въпреки че се противопостави на много по-малка страна. И в същото време тя успя да му нанесе значителни военни щети , тъй като командването на Червената армия беше изключително отслабено поради „чистките“: нямаше хора с военен опит, повечето от командирите внезапно бяха повишени, тъй като трима от петима маршали са били подложени на „ чистки ““.
Има проучване за ефектите от "чистките" в Ирак от гледна точка на войната между Иран и Ирак , което показва, че военната кампания на [Саддам] Хюсеин е била провал, защото чистките сред генералите са направили армията по-малко ефективна. Мисля, че това са най-разумните заключения на изследователите.
Но не е трудно да си представим, че ако продължите да прочиствате Министерството на финансите, тогава който и да оглави Министерството на финансите, едва ли ще свърши добра работа. Такъв министър ще се фокусира върху това да бъде лоялен, а не компетентен и няма да поема излишни рискове, за да не привлече допълнително внимание върху себе си.
- В Русия сега има силни опасения, че "чистката" сред елитите, тоест репресиите срещу "своите", е знак, че наближава нова вълна от репресии срещу населението, че репресиите ще стават все по- жестоки . Какво казват проучванията за това? „Чистките“ по някакъв начин са свързани с общото ниво на репресии? И ако „прочистванията” са започнали, ще продължат ли със сигурност и ще станат по-интензивни?
- В дисертацията си анализирах и един по-тесен въпрос: в кои периоди се случват "чистки" с насилие и в кои - без. Оказа се, че "чистките" с насилие се случват горе-долу по същото време, когато са по-вероятни всякакви "чистки", тоест в първите години на политическия режим. Има, разбира се, диктатори, които са по-склонни към насилие, но те също са по-склонни да прибегнат до него в началото на управлението си. Трудно е да се говори за текущи събития, тъй като всяка „чистка“ се извършва в уникални условия и затова е трудно да се каже каква ще бъде следващата.
Току-що споменахте лидери, които са „склонни към насилие“ – какво имате предвид? Психологически характеристики или предишен личен опит ?
- Не съм психолог, така че не мога да съдя за някакви психологически особености. Каквито и да са характеристиките на човек, който става диктатор, когато този човек вече е на власт, той трябва постоянно да се бори за нея по всички начини. Защото вероятните загуби при напускане на поста са твърде големи. Проучванията показват , че след загуба на власт диктаторите най-често попадат в затвора или губят живота си. Вероятно те самите разбират това и затова се държат на властта до последно. Или се опитват да се пазарят за по-плавно заминаване за себе си, което обаче също не гарантира свободата им в бъдеще.
Хората, които се вкопчват във властта по този начин, най-вероятно трябва постоянно да представят [елитите, опозицията, обществото] някаква заплаха - тоест трябва да покажат, че остават на власт, защото с всеки, който се осмели да ги предизвика, веднага нещо лошо ще се случи. Освен това трябва постоянно да доказвате, че тази заплаха е реална и че те са в състояние да я приложат. За да направите това, трябва да имате под контрола на някаква специална служба или бойна единица, която ще помогне в изпълнението на тази заплаха.
В крайна сметка, ако диктаторът няма такава власт, тогава заплахата ще изглежда фалшива. В такива ситуации виждаме нещо като дворцови преврати, когато лидерът бързо се отстранява и на негово място се поставя нов. Защото лидерът няма какво да противопостави на недоволните от него елити. Съвсем друг е въпросът, ако лидерът има огромни правомощия в ръцете си, които може да използва, за да демонстрира силата си в случай на опит за преврат.
И в същото време, за да се поддържа една такава авторитарна система, трябва непрекъснато да се заплашва с насилие – както собствения кръг, така и хората, които не са част от режима, и масите. За да остане такъв диктатор на власт, опозицията трябва да се страхува от това, което може да й се случи [на теория].
- Много руски коментатори , говорейки за смъртта на Пригожин, характеризират руския политически режим като „мафиотска държава“, имайки предвид именно контрол чрез страх и факта, че лидерът трябва постоянно да доказва на всички, че този страх е реален. Какво мислите за подобно тълкуване?
„Това е логиката на терористичните организации, престъпните синдикати или, да речем, бунтовническите части по време на гражданска война. Във всички тези случаи цената на загубата на власт е огромна - ще бъдете убит или арестуван. Така че жестокостта и бруталността са това, което определя дали ще останеш на власт. Ако го използвате, тогава хората ще знаят на какво сте способен и колко сте ефективен - и е по-малко вероятно да се опитат да ви отстранят.
Мисля, че диктаторите до голяма степен следват същата логика: това е режимът на Владимир Путин и много други диктатури, които показват, че са способни на жестокост както към врагове, така и към приятели. Има много паралели с престъпните организации, като например да държите враговете си близо и да ги отблъсквате, ако е необходимо. Или сплашете приятелите си, така че те да се страхуват, че някой ден може да станат ваши врагове. Нелоялността се наказва строго.
- Говорихме за лидери и елити, но почти не споменахме обществото, масите. Важно ли е от гледна точка на политическия режим как може да реагира на „чистките”? Какво казват проучванията за това?
- „Важно е да се изясни кой е заложен тук. Ако говорим за обществото като цяло, не съм сигурен, че то реагира някак ясно на "чистките". Особено в сравнение с масовите поддръжници на определени елитни групи - например, ако се проведе чистка сред военния елит, тогава военните може да се страхуват, че сега ще загубят своите облаги и като цяло позицията си, и поради това ще решат да се бунтуват. А обществото като цяло няма такава връзка с елитите, че да е готово да ги защити и да излезе на улицата, както се случва, когато преследват опозицията. Като политически последици от "чистките" виждаме по-скоро различни реакции на елитите до потенциален ответен удар.
- Вероятно реакцията на обществото на "чистките" може по-скоро да не е протест, а растящ страх - в смисъл, че след като властите са готови да разбият властта по този начин, то и за "обикновените човек” всичко ще е още по-ужасно?
- Разберете. „Чистките“ в този смисъл могат да предизвикат много силни реакции. Така че има рискове елитите, виждайки, че след като бъдат отстранени от власт, също могат да понесат тежки наказания и дори да загубят живота си, в един момент да си помислят: „И ние ще продължим да търпим това? Ами ако аз съм следващият? - и направи нещо. Или обратното: ако „чистките“ се разминават с диктатора отново и отново, тогава елитите ще се примирят с факта, че нищо не може да се направи по въпроса.
Мисля, че горе-долу същата логика важи и за обществото като цяло, докато репресиите продължават. Ако хората, поглеждайки назад, виждат, че всички опити за борба с властите завършват с арести или убийства, тогава те повече се страхуват да предприемат каквото и да е действие, дори и да не са съгласни със случващото се.
Току-що говорихме за престъпния манталитет: трябва постоянно да потвърждавате своята бруталност, в противен случай може да бъдете заподозрени в слабост. Тоест, не е необходимо безкрайно да се упражнява насилие - важно е всички да се страхуват, че винаги има такава възможност. Ако действате по този начин, тогава можете да разцепите опозицията, елитите, цялото общество като цяло - в крайна сметка хората няма да могат да вярват на никого.
И всеки ще знае: ако опитът за съпротива на властите се провали, наказанието ще бъде тежко, защото доказателствата за сила вече са представени. Всичко това е страшно разделящо както сред хората във властта, така и извън нея. Това не означава, че нищо няма да се промени, може в един момент хората да се обединят и да махнат диктатора. Но да се направи това в такива условия е много, много трудно. За да удари най-накрая, човек трябва да изчака собствения си прозорец на възможност, когато диктаторът се окаже слаб.
Превод ФрогНюз
