На 18 септември парламентът в Индия се събира на извънредно заседание, на което се очаква посредством конституционни промени името на многолюдната азиатска държава да се промени и тя да се казва Бхарат. А знаехте ли, че всъщност Индия се слави не с едно, а с цели три имена - Индия, Бхарат и Индустан.
Въпреки това, Индия има дълга и колоритна история и се смята, че е една от най-старите цивилизации в света. Защо Индия се нарича Бхарат е въпрос, който идва в съзнанието на много хора, които не са запознати с древната история на тази страна.
Тук ще се опитаме да обясним причината зад името Бхарат.
Индия е име, което е дадено на тази страна от нейните владетели. Истинското име на страната обаче е Бхарат или Бхаратварша. Дори конституцията на Индия признава този факт, когато той започва с изречението „Индия, която е Бхарат“. Древните свещени текстове като Пураните и дори Гита се отнасят до Индия като Бхарат.
Легендите твърдят, че Бхарата бил велик владетел на Индия, който включил в своите територии земите на днешния Индийски субконтинент, Пакистан, Афганистан, Иран, Таджикистан, Туркменистан, Киргистан, Узбекистан, Северозападен Тибет и Бангладеш. Неговата огромна империя носела името му, което на санскрит означавало „грижовност, грижа”.
Индия има два милиона божества и ги почита всичките. По отношение на религията, всички други страни са просяци, а Индия е единственият милионер.
Марк Твен
Името Бхарата се споменава в древните индийски писания
Според Вишну Пурана, страната, която се намира северно от океана и южно от снежните планини, се нарича Бхаратам; там живеят потомците на Бхарата. На друго място, същото Вишну Пурана казва, че тази страна е известна като Бхаратавшаншина по времето, когато бащата е поверил царството на сина Бхарата и той сам е отишъл в гората за аскетични практики. Смята се, че крал Бхарата е бил много смел крал и дори е победил и убил един лъв като младеж.
Думата „Бхарата“ също съществува на санскритски език
Преди пристигането на британците в Индия, муголите започнали да наричат земята като Индустан, защото мнозинството от населението било индуси. Факт е обаче, че истинското име на Индия е Бхарата, която се споменава в древните индуски текстове. Името Бхарата идва от древния индийски език санскрит. В санскрит, Бхарата е производна на Бхарата, която първоначално е била използвана за Агни. Тази дума означава и някой, който се занимава с търсене на знания.
Има много други теории, които са изтъкнати относно произхода на думата Бхарата като име на тази страна. Каквато и да е вярната или истинска версия, остава фактът, че истинското име на Индия е Бхарата.
Официалното название на страната, Индия
Официалното название на страната - Индия, произлиза от древно персийската дума синдху – историческото название на река Инд. Както споменахме Индия признава и названието Бхарат, третото име, Хиндустан, се използва за название на страната по времето на Империята на великите моголи, но не се ползва с официален статут.
Ранните цивилизации в долината на река Инд възникнали около две хиляди години преди появяването на Древна Гърция. Още тогава племето на ариите определило в много отношения по-нататъшното развитие на цивилизациите в района. От ариите са останали ведическите знания и традиции, разделяне обществото на касти, учението за кармата и санскритския език.
Първите селища обаче са се появили много преди това, около 9000 година пр. Хр., които в крайна сметка образуват цивилизацията по долината на река Инд. Тя просъществува до около 500 г. пр. Хр., когато започва раздробяването ѝ и образуването на редица малки държави, известни като махаджанапади.
Към 3 век пр. Хр. дребните държави на територията на почти цяла днешна Индия се обединяват под контрола на Маурийската империя, чийто разцвет е при управлението на Ашока Велики.
След 3 век сл. Хр. на власт идва династията Гупта, благодарение на която Индия навлиза в своя златен век. По същото време в Южна Индия се появяват други империи – тези на Чалукя, Чола и Виджаянагара. Във всички тези империи се развиват философията, математиката, литературата, астрономията, медицината, изкуството и религията.
Между 10-и и 12 век в Индийския субконтинент последователно започват да навлизат мюсюлмански нашественици от Централна Азия, които консолидират властта си в Северна Индия и създават изключително силната Моголска империя.
Император Акбар Велики превръща държавата си в мощна икономическа и културна сила, като същевременно успява да запази мира между стотиците различни народи и религии вътре в нея.
През 16 век европейци от различни държави – Португалия, Великобритания, Холандия и Франция, създават в Индия свои търговски компании и мрежи, които започват да снабдяват европейския пазар с индийски стоки, най-вече чай и подправки. До средата на 19 век Британската източноиндийска компания успява да наложи монопол върху търговията в Индия. През 1857 година избухва въстание срещу Източноиндийската компания. То не успява да премахне британския контрол върху местната търговия, но до известна степен разклаща позициите на компанията. В резултат на това Индия е превърната в директно владение на Британската корона. До началото на 20 век се оформят няколко движения за независимост, като най-силно след 1900 година се оформя т. нар. Индийски национален конгрес. Махатма Ганди повежда милиони индийци на мирни шествия срещу чуждото управление. През 1947 година страната успява по мирен път да постигне своята независимост.
