На 7 септември 1978 г., българският писател и политически емигрант Георги Марков е прободен смъртоносно на моста „Ватерло” в Лондон от непознат мъж. В резултат на бързо действащата отрова, вкарана в тялото му чрез миниатюрна сачма един от най-изявените критици на тоталитарната комунистическа система в България и лично на Тодор Живков почива от отравяне на кръвта четири дни по-късно в лондонска болница. В деня на атаката срещу него генералният секретар на БКП празнува 67-я си рожден ден.
Убийството на писателя, който в продължение на три години чете редовно по радио „Свободна Европа” своите „Задочни репортажи за България” – най-масираната критика срещу режима е подаръкът на Държавна сигурност за Живков, извършен с техническата помощ на КГБ.
През 1991 г. участникът в операцията от съветска страна ген. Олег Калугин, началник на управление „К” (контраразузнаване) в съветското Първо главно управление (ПГУ), признава публично, че през януари 1978 г. в КГБ пристига искане от Живков, направено от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за неутрализиране на Георги Марков, което в крайна сметка е одобрено, въпреки първоначалната съпротива на председателя на КГБ по това време ген. Юрий Андропов.
От българската страна операцията е координирана на най-високо равнище – от тогавашния началник на ПГУ ген. Васил Коцев и заместникът му ген. Владимир Тодоров.
Репортажите на Георги Марков, касаещи Тодор Живков, са излъчвани в 11 радиопредавания от ноември 1977 г. до януари 1978 г. и касаят три техни срещи.
Георги Марков
Първата описана среща на Марков с Тодор Живков е от октомври 1964 г. Срещата е по инициатива на Тодор Живков, който го кани него, художничката Златка Дъбова, писателката Лада Галина и поета Анастас Стоянов да го придружат на една туристическа разходка от Витиня до връх Миджур, където, след като са обядвали на открито, са върнати обратно с чайката. Георги Марков за първи път се среща с него.
Ако има нещо критично в първия репортаж на Марков за срещата му с Тодор Живков, то това е, че от неговото изказване как „Два пъти Хрушчов ЗРАВАТА МЕ ДРА” той е разбрал колко зависим и подчинен е бил на волята на „съветския началник”.
Вторият репортаж е по-критичен. В него става въпрос за втората среща на Марков с Тодор Живков, след четири години, отново по негова покана, да му гостува и вечеря с него в двореца „Бистрица” в Боровец.
Той поставя въпроса за изгонените в Бургаския театър от Военния театър – режисьора Асен Шопов, и актьорите – Наум Шопов и съпругата му, които са били свързани със свалената му пиеса “Да се провреш под дъгата”. Острието му е насочено повече към тези негови колеги, които са били също поканени от Живков. И той се изказва много неласкаво за поета Анастас Стоянов, по това време секретар на Съюза на писателите, който го приканил от името на всички да благодарят на Живков за полаганите към писателите грижи. Споменава и за сервилническото поведение на Любомир Левчев. Георги Марков представя в една гротескна светлина вечерята в трапезарията, поведението на присъстващите, прехласването по ловджийската тема – любима за Живков, появата на някакъв певец – Иванчо, който с „козешки глас” пеел песни за „сияйни простори и червено знаме”, за „юнак Янко и мечката”. Неговото най-голямо възмущение настъпва обаче, когато Анастас Стоянов взема думата и след като благодари на Живков за вниманието и изразява безрезервната подкрепа на писателите към партийната линия, започнал да говори за отрицателни явления сред писателите, носители на които са били Блага Димитрова, Валери Петров, Веселин Андреев и други. Георги Марков изказва мнение, че това топене на колеги е станало със съгласието на Тодор Живков, като „така най-често изявените „от долу” мнения и предложения всъщност се оказват пряко организирани „от горе”. И оприличава партийните ни ръководители с Пилат Понтийски.
В репортажа има и някои любопитни подробности относно подхвърлени реплики на Тодор Живков. Например признанието му, че е имало подготвен военен преврат срещу него. Или пък изказаното силно негативно мнение към Чаушеску. Или възклицанието му, когато са говорили за Веселин Андреев, че той „трябваше да бъде разстрелян още навремето”.
И третият репортаж е за срещата на Марков с Тодор Живков по повод снемането от репертоарния план на Военния театър на пиесата му „Да се провреш под дъгата”.
