На 19 октомври българската православна църква почита светлата памет на Преподобния Иван /Йоан/ Рилски Чудотворец. Той е най-големият български светец. В него лице народът ни вижда покровител и застъпник пред Бога.
Роден е около 876 година в село Скрино, край Дупница. Бил е съвременник на княз Борис /852-889 г./ и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син - цар Петър. До 25-годишната си възраст е бил пастир.
От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Там той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги.
Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
Преподобният Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в рилската планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир - Рилския, който съществува вече 1000 години. Славата на отшелника постепенно се разпространила из цялата страна.
Преди смъртта си преподобният Иван останал в пълно уединение, съставил своето "завещание" и починал в самота на около 70-годишна възраст, на 18 август 946 година. Погребан бил в притвора на църквата в каменна гробница, която се е запазила до днес.
След неговата смърт учениците му пренесли с почести тленните му останки от Рилската обител в Средец. През 1183 година мощите са били пренесени в Унгария, но скоро след това отново са върнати в Средец. През 1195 година цар Асен Първи тържествено пренесъл мощите на Свети Иван Рилски в Търново, където останали почти три столетия. През 1469 година реликвата е върната в Рилския манастир.
