Полицейски екипи извършват охранителна дейност в зоните с повредена или унищожена собственост на гражданите, за да не се допуска мародерство в Царево, съобщи МВР. Властите следят и дали ще се активизират свлачища в рисковите райони на общината.
Два екипа на Зонално жандармерийско управление-Бургас осъществят обходи в районите на с. Лозенец, к-г „Оазис“ и к-г „Арапя“, а един се намира на КПП – р. Караагач.
Два екипа от Граничен полицейски участък – Царево охраняват падналия мост от Царево за Ахтопол, а един е на падналия мост на р. Караагач.
Екип на полицейското управление в Царево с граничен полицейски кораб обикаля акваторията край Царево за установяване на опасни предмети, попаднали в морето. Движещи се пеша патрули извършват обход по бреговата ивица на къмпинг „Арапя“ и „Нестинарка“.
Трафикът по пътя Синеморец – Ахтопол – Царево все още се извършва по обходен маршрут през къмпинг „Нестинарка“.
В по-късните часове се очаква отваряне на основния път и възстановяване на трафика в нормален ритъм.
В района на Царево и къмпингите продължават опитите да бъдат разчистени отломките след наводнението. Изникват и нови проблеми. На къмпинг „Арапя” събират отломките и се опитват да продължат напред. Мястото беше едно от най-силно засегнатите, като на пясъка все още има каравани и леки коли, довлечени от водата.
Хората са притеснени и от друго – в петък част от караваните са осъмнали със залепени бележки от Община Царево, според които в тридневен срок те трябва да бъдат преместени. Но без уточнение как, с каква техника и за чия сметка.
"Тази каравана стои тук от 30 години. Влагали сме труд, любов в нея. Естествено и пари, които се плащат на концесионери, абсолютно всички такси, които се дължат от нас като собственици на тая каравана", обясни Валентин Геасбейли.
Вчера сутринта на караваната им се появява бележка, подписана от община Царево.
"Сега ни казват за три дни да я махнем, без да имаме някаква помощ. Само с двете си ръце. Тук без багер, без кран, ние няма как да го случим това нещо'', разказа той.
Според кмета на Царево това е от съображения за сигурност. "Тези хора обаче не получават за първи път подобен документ. Ние с голяма част от тези хора сме преминали и съдебни процедури. Считам, че има правила и те трябва да се спазват", казва Лапчев.
Пропуск в законодателството е причина местата за разполагане на каравани да не са ясно обозначени, казват от местната власт. А в най-пострадалите квартали на общинския център хората се сблъскват с друг проблем.
„Все още нямаме уточнение от общината и ние не бързаме да изхвърляме количките с кал. Позволяваме си да трупаме до контейнерите”, каза Светослав Тодоров.
На боклука обаче отиват електроуреди и мебели. „Апартаментът ми е тотално празен. Вадим тинята и калта отвън. Изсипваме ги, където намерим, защото просто не знаем къде точно”, добави Светослав Топчиев.
Общината е осигурила един контейнер, казват от жилищния комплекс, но не знаят за чия сметка ще бъде извозването. Боклукът продължава да се трупа. „Грозно, мирише, разлага се и с ръце го хвърляш обратно в контейнера”, посочи Людмила Баровска. В крайна сметка общината обещала да осигури 10 контейнера. Дошъл само един.
"Уж камионът се бил развалил и са го пратили на ремонт. И по принцип е възможно - да, това е машина, която не е вечна. Надявам се възможно най-бързо да дойде, да ни докара друг", казва Топчиев .
Хората не знаят и къде да изхвърлят тинята и калта, изринати от домовете им след наводнението. "Да виждате длъжностно лице да дойде да каже къде да се изхвърля всичката тази тиня? Аз не виждам. Втори ден съм тук, не виждам", допълва той.
В общината е реална опасността от зарази.
