Украйна е не просто притисната до стената, тя буквално е изправена пред стената за разстрел. И въпреки всичко не се предава, бори се до последен дъх и до последна капка кръв. Съществуването на Украйна като държава е поставено на карта, войната срещу нея е безмилостно жестока.
Украйна изнемогва, сражава се на живот и смърт.
А онези, които се грижат за користните си интереси, които гледат да не се минат, да не се прецакат, я упрекват, ругаят я, карат ѝ се, назидават я, че тя понякога се държи отчаяно и объркано, обидено и огорчително, че говори твърде неприятни за изтънчените им души, за деликатните им сетива, за префинените им принципи и за естетическите им възгледи неща.
Поляците са народ, който през столетията на няколко пъти е доказвал, че или е бягал от часа на Историята, или е игнорирал и заабравял главните поуки от него.
Те се държат самовлюбено и националистично, самоуверено и патриотично, смятат се за крайъгълния камък на човешката цивилизация и за пъпа на Европа, а накрая не пропускат да направят грешния, фаталния, гибелния и самоубийствен ход.
След това плащат много висока, безумно тежка цена. Остават без държава. А после пеят, че Полша още не е загинала.
Дават ли си сметка поляците какво някой ден ги чака, ако всички престанат като тях да помагат в най-тежките дни, седмици и месеци на Украйна и рашистите пречупят нейния гръбнак?
Николай Слатински
