В България, въпреки че имаше голям преходен остатък от миналогодишната реколта слънчоглед, част от земеделците имаха спекулативни очаквания и го задържаха в очакване на по-високи цени. Това казва Юлиан Стефанов, финансов директор на една от големите компании за преработка на слънчоглед и производство на слънчогледово олио, цитиран от БНР.
Въпреки войната, експортните мита, тежката логистика и транспортните разходи слънчогледът от Украйна се продава на пазарни цени, на каквито може да бъде купен където и да е в Европа.
Компанията има четири завода - в Кнежа, в Полски Тръмбеш, в Добрич - където не се произвежда сурово олио, а само се рафинира, и в село Разделна край Варна. Именно последният, който е най-големият в България и в Румъния, беше спрян в началото на септември, заради липса на суровина. Към днешна дата, с появата на слънчоглед от новата реколта, той отново заработи, но с намален капацитет.
Ситуацията обаче се усложнява, защото цените от средата на миналата година падат надолу, коментира Стефанов.
По думите му, дори и в момента цените на слънчогледа на международните пазари продължават да падат.
Доколкото около 85-90 на сто от произведеното олио се изнася, ние, като преработватели и производители, трябва да се съобразяваме с международните (пазарните) цени, отбеляза членът на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.
Държавата трябва да спре да се меси в пазарните механизми“, подчерта Стефанов.
По неговите думи експортният потенциал на Румъния и Молдова е около 500 хиляди тон слънчогледа, а Украйна миналата година е изнесла 2 млн. тона.
Украйна си обработва 85-90% от произведения слънчогледq отбеляза Стефанов и добави, че за тази година се очаква да бъдат изнесени 1.5 млн. тона суровина.
За да се запълни тази дупка в нереализирания капацитет на производствените предприятия ни трябва 1 млн. тона слънчоглед, посочи той и допълни, че ако България не пожелае стоката, която предложи Украйна, тогава тя ще я даде на някоя друга държава.
Според статистиката, у нас средногодишно се произвеждат около 2 - 2.2 млн. тона слънчоглед, от които едва около 250 хил. т., или приблизително една осма до една десета, са предназначени за българския пазар.
Понастоящем мощностите на преработвателите - за олио, шрот и белене на семена - доближават количество за преработка на близо 4 млн. тона.
На практика, дори и преди войната в Украйна се внасяше голямо количество слънчоглед, включително и от Русия, посочват от Сдружението на преработвателите и производителите на олио.
България е страната, която в Източна Европа разполага с най-големите производствени мощности за производство на олио и шрот и допреди забраната, която беше въведена за няколко месеца тази година, страната ни беше в Топ 5 на държавите в света по производство на олио.
Пак по данни на националната статистика, през 2021 г. България е била на трето място в света по износ на слънчогледово олио, което се равнява на приходи за 690 млн. долара.
България беше и в челната тройка по износ на маслодаен слънчоглед и слънчогледово семе през последните години, но за пръв път преди две години влиза сред Топ 3 на износителите на слънчогледово масло, поясняват още от сдружението.
Над половината световно производство на слънчоглед е в Русия и в Украйна (те държат и над 70% от експорта), а в района на Черно море се отглеждат 75 на сто от маслодайната култура.
По думите на Юлиан Стефанов чисто ориентировъчно, преди войната 1 тон слънчоглед на баржи от Украйна е бил 5 пъти по-евтин от сега. И въпреки това суровината и в момента се продава на международни цени.
Значителна част от българските земеделци предпочитат да не продават в момента, защото цената им се вижда ниска.
Ние ги разбираме, но, за съжаление, са се комбинирали две много лоши стопански събития - лоша реколта през 2023 г. и ниски цени на международните пазари.
Данни към средата на септември на областната дирекция "Земеделие" в Добрич показват, че средният добив от слънчоглед през тази година е около 150 кг/дка, което е с около 110 кг/дка по-малко в сравнение с 2022 г.
Около 30 на сто от мощностите на преработвателите не са натоварени в момента.
По официални данни на Министерство на земеделието и храните, през стопанската 2021/22 г. те са преработили 3,2 млн. тона слънчоглед. Към днешна дата за стопанската 2022/23 са едва 2,250 млн. тона.
Губят се и пазари, извоювани от българската преработвателна индустрия в последните около пет години, вкл. в Далечния Изток - Китай и Индия, където, за да започне износ, българските преработватели са преминали през тежка процедура изобщо да бъдат допуснати като износители. След забраната за внос на украински слънчоглед и липсата на суровина, вече са заместени от по-евтино украинско и руско олио.
Отделно, казва Стефанов - в Западна Европа, които бяха традиционни пазари за българските преработватели и където забрана за внос нямаше, влезе слънчогледът от Украйна, който не влезе у нас, там го преработиха и нямаше нужда от внос на българско олио.
Тези 1 млн. тона суровина, която преработвателите не получиха и не успяха да си осигурят, означават загуба на пазари, на десетки милиони евро приходи, но и загуба на производствен капацитет.
Търговският цикъл на обикновените земеделци е да продават слънчогледа по време на жътва и в месеците след това, докато други го задържат със спекулативни насоки.
Но на международните пазари цената е ниска. Не ни чуха - да речем - защото тези стопани смятаха, че могат да контролират ситуацията в България, коментира Юлиан Стефанов.
По думите му, през миналата година, когато в България са внесени 1,4 млн. тона слънчоглед, е нямало проблем. Такъв се появи тази година, когато вносът е за по-малко от 500 хил. тона.
България обаче няма как да обърне световния тренд на спада на цените на маслодайните култури.
В момента всички са в патова ситуация.
Никой не печели - цените продължават да падат, ние продължаваме да губим капацитет от липса на слънчоглед и, на практика, от голям нетен износител се превърнахме в голям нетен вносител.
Намесиха се странични интереси в един чисто икономически проблем, който можеше да бъде решен от държавата, ако всички бяхме седнали спокойно на една маса, категоричен е Юлиан Стефанов.
Междувременно, след като преди дни правителството предложи, а парламента гласува вдигане на забраната за внос на украински слънчоглед, вечерта във вторник – 19 септември, премиерът Николай Денков даде заден ход и обяви, след няколкочасови разговори със земеделски производители, че „в близко време няма да позволим внос на слънчоглед от Украйна".
„Ще има определена квота за България и тази квота ще бъде разрешена за внос в България, едва след като ние сме уточнили колко е голяма, за какво става дума", каза Денков.
Ще се водят и преговори с Европейската комисия за компенсациите, които страната ни може да получи. Още днес – по думите на премиера, правителството ще гласува помощи за засегнатите от войната в Украйна земеделски производители.
Ние, като преработватели и производители, на олио не получаваме никакви помощи, уточнява още пред БНР Юлиан Стефанов.
Липсата на суровина като слънчогледа обаче обрича на затруднения един чисто български като инвестиции и като предприемачи в него бранш.
За разлика от страните от Центална и Източна Европа, и дори в западната част на континента, където преобладават мултинационални компании и корпорации с капитали от Съединените щати, Великобритания и дори Китай, над 90 на сто от преработвателният бранш у нас се държи от българи.
Реинвестира се и цялата печалба. Няма подобен феномен за толкова бързо увеличение на производствен капацитет в Европа в последните 20-ина години, казва още Стефанов.
Дори и бъде забранен вносът на слънчоглед от Украйна отново, на практика суровина, която да натовари българските преработватели в достатъчна степен и да не губят капацитет няма, а падащите ѝ цени на международните пазари превръщат задържания по складовете у нас слънчоглед в непродаваема стока.
