„Плюсовете да съществува единна разузнавателна служба не съществуват. Това е много остарял съветски модел.“ Това каза по Евронюз проф. Николай Радулов – бивш депутат от „Има такъв народ“ и експерт по национална сигурност.
„Имаше преди много години опити да се включат в един комитет КДС (Комитет на Държавна сигурност), но партията, която управляваше, по-късно реши да ги обедини в едно министерство. И чак през 1989-а година една ръководна група, от която аз бях част, успяхме да премахнем от там разузнаването и ОБО, което впоследствие стана НСО. Единните разузнавателни служби са много остарял модел. Аз знам тази теза, още преди години да се създаде един контраразузнавателен комплекс, което е още по-нелепо“, подчерта той.
Аргументите за обединяване на разузнавателните сили са политически. Те са отново да се създаде „единен юмрук“ на партията, която и да е тя. И този модел никъде не съществува.
„В Щатите има над 18 разузнавателни служби, в Китай са над 30. Големите държави се стремят да направят така, че информацията, която се получава при тях най-накрая, да бъде анализирана от съществуващи към правителство аналитични структури, така че да бъде сигурно, че информацията е своевременна, надежда и достатъчна“, каза още Радулов.
Нашите служби са пропити с роднино-приятелско-партийни връзки. Има и руско влияние, но има и всякакво друго – американско, английско.
„Няма нужда службите да се вкарват в една структура, която да осъществява единна политика по отношение на това какво информация получават управляващите. Хората не знаят, но специалните служби много трудно се поддават на контрол и не винаги можем да сме сигурни за информацията, която ни дават. Ето вие видяхте, че когато ставаше въпрос например за Украйна, те дадоха 100% брак. И тук става дума за конкурентност между специалните служби. Трябва да има конкуренция. Има и друга причина – освен спецификата на дейността им. Военното разузнаване е към Министерството на отбраната. Защо е така? Защото то работи в тясно взаимодействие с разузнавателните структури на въоръжените сили. Ако то отиде в друга служба, тази връзка ще се разкъса“, посочи Радулов.
„За съжаление с голяма лекота ще се стигне до ограничаване на правомощията на президента, който назначава ръководителите на тези служби. Президентът днес не ни харесва , утре ще е друг и ще ни харесва. Тогава ще се чудят как пак да променят закона“, предупреди експертът.
„Факт е че цивилното разузнаване е с малък бюджет от този на НСО. Военното е с малко по-голям. Вярно е, че парите в разузнаването никога не са достатъчни, но при нас са много малко“, отбеляза още той.
