Българите масово обичали руснаците и мразели украинците. Така ли е наистина? Не, моралният компас на българите не е счупен. Но определени хора искат (и донякъде успяват) да разстроят този компас. Защо и как го правят.
Даниел Смилов, „Дойче веле“. Заглавието е на ФрогНюз.
Войната в Украйна е събитие, по което хората и нациите могат да си сверяват моралния компас. Това безспорно е несправедлива, завоевателна война, в която има ясен агресор и жертва. Моралната оценка за тази война е еднозначна - вината и отговорността за нея. Задължението за помагане на жертвата - също. От правна гледна точка тази война е международно престъпление - най-тежката форма на нарушаване на международното право. Като исторически паралел руската агресия спрямо Украйна не е по-различна от нахлуването на хитлеристка Германия в Полша и след това в СССР.
Как става така обаче, че в нашата публичност еднозначността на тези оценки не само се губи, ами направо се стига до директната им подмяна с противоположното? Според Андрей Райчев например „масовият европеец е абсолютно убеден, че украинците са идеалните, а руснаците - черните, а в България е точно обратното“.
Тези констатации - или по-скоро внушения, не са случайни ремарки. Ефирът е наситен с твърдения, че българите обичали руснаците, мразели украинците, не вярвали на Зеленски, не искали да се помага на нападнатата страна, защото Западът бил виновен за войната, възхищавали се на Путин като пазител на православието и борец с Папата - и заради това нямали нищо против Москва да праща у нас шпиони под формата на попове. Също така българите нямали нищо против масираната руска пропаганда (включително по БНР), но ако им замиришело на украинска пропаганда - дори да е в театрална пиеса, поставена в Народния театър, ставали много чувствителни и високите им естетически стандарти изригвали в разгневени форми на отрицание в пресата и Фейсбук…
Кой си играе с моралния компас на българите
Моралният компас на българите не е счупен. По-скоро определени политически сили и говорители искат (и донякъде успяват) да разстроят този компас за собствените си политически цели. Опасност има обаче, защото се е случвало цели общества понякога да изпадат в морална кома, да казват като зомбирани на черното бяло и да оправдават големи престъпления в името на някакви уж по-висши цели. Затова е много важно да се знае как могат да се манипулират моралните интуиции на големи групи хора, така че те да престанат да бъдат чувствителни към извършвани откровени безобразия.
„Другата гледна точка“, която нормализира и дори оправдава престъпленията, разчита на вече добре познати психологически механизми. По време на Нюрнбергските трибунали са провеждани психологически тестове с обвиняемите нацисти, за да се разбере дали те не са просто психопати. Резултатите от тестовете не са били оповестени, защото се оказало, че нацистите са си психически съвсем нормални хора. Злото може да порази всички - човек не трябва да е психопат, за да му се поддаде. Както Хана Аренд по-късно ще го формулира, злото в някакъв смисъл е банално, а не демонично. А основните механизми на поддаване на злото са следните:
Така правят всички (натискът на групата)
През 1951 г. Соломон Аш провежда следния експеримент. Хора са поканени да дадат оценка за прости факти - да сравнят дължината на няколко прави линии. Те обаче първо трябва да изслушат оценките на множество други подставени участници, които са инструктирани да дават масово грешни отговори. Накрая се оказва, че 75% от неподставените участници поне веднъж са дали грешен отговор под натиска на мнението на околните. Този психологически механизъм се използва и по отношение на войната в Украйна: „българите мислят точно обратното на европейците, бъди българин, кажи обратното на европееца!“.
Националният интерес над всичко
Националните системи на образование в много страни (не само в нашата) налагат систематично тезата, че най-висшата ценност е защитата на националния интерес. И в много случаи това твърдение е вярно. Но с националния интерес не могат да се оправдават престъпления, а още по-малко тежки международни престъпления. Това, че Русия има интереси в Украйна, със сигурност е вярно. Но това не е оправдание за руската агресия в Украйна, нито е смекчаващо вината ѝ обстоятелство. По същия начин оправдаването на агресията на Русия в Украйна не може да се обоснове с „българския национален интерес“. Президентът Радев наскоро каза на президента Зеленски, че Украйна трябва да спре да се бие, защото това причинява неудобства и щети на Европа и България (високи цени и радикални популисти). Проблемът с аргумента „националният интерес над всичко“ е, че не е универсален: един е интересът на руснаците, друг на украинците, трети на българите. Всъщност този аргумент по дефиниция счупва всеки морален компас, защото казва, че всички позиции са с еднаква тежест - важно е просто в кое село си се родил. Моралът става географско понятие - тук нещата са така, отвъд границата обаче може да е точно обратното.
Нацията е в опасност
Истерията, че групата е заплашена по някакъв начин, е основен механизъм за оправдаване на много престъпления. Нацистите са успели да убедят германците, че под 1% еврейско население в страната им е огромна опасност за „чистотата на арийската раса“. Днес сходна истерия се разиграва с „джендъра“ и „трансхуманизма“, които едва ли не разрушават тъканта на обществото и неговите „традиционни“ ценности (като домашното насилие, но и други). Веднъж като се създаде демон, неговите права и свободи лесно могат да се нарушават. Най-малкото демоните трябва да си стоят вкъщи, да си налягат парцала и да не парадират много-много по публични места. А са необходими и пазачи срещу „джендъра“ - Путин, Орбан и Корнелия Нинова например.
През 1960-те години професорът от Йейл Стенли Милграм провежда известните си експерименти за подчиняване на авторитет. Оказва се, че ако доктор (лице в бяла престилка) дава инструкциите, огромна част от хората са склонни да пуснат висок волтаж ток на човешки същества, съзнавайки, че това им причинява голяма болка и дори може да ги убие. Тоест, под инструкциите на авторитета (властта в общия случай) мнозинството хора биха станали съучастници и извършители на престъпления. Затова е важно какво се говори „авторитетно“ по националните медии, важно е и какво е мнението на хората по върховете на държавата. Може да звучи стряскащо и дори цинично, но „българите мислят X“ в много случаи означава, че има хора по върховете на държавата, които „мислят и говорят X“. По морално-политически въпроси отговорността на „авторитетите“ - политици, медии, общественици - е огромна.
За да не се окажат успешни експериментите в България
Всъщност наръчниците за манипулиране на моралния компас на обществата са много детайлни и огромни по обем. Със социалните мрежи, изкуствения интелект и big data възможностите за влияние стават безкрайни. По време на Брекзит скандалът с Cambridge Analytica повдигна булото на машинното психологическо профилиране в демокрациите. От тази гледна точка не е толкова изненадващо, че и с моралния компас на българите се правят експерименти.
Необходими са усилията на всички, за да не се окажат успешни тези експерименти.
