Слугинаж, това е безусловно, унизително и недостойно угодничене (слугуване), най-често на силните на деня. Обикновено става дума за обслужване на чужди интереси срещу съответни ползи ползи.
В България винаги има две обвинения срещу политиците – корумпиран и слугинаж. Единият – с честен бизнес, другият – какво е крал от медията, чаши ли? И към двамата не е ясно, как ще се отправят тези обвинения. Терзиев ли е корумпиран, който си е спечелил милиони от ясна сделка и т.н. Опитват се да изкарат дядо му, чичо му, но това са глупости на търкалета.
Другият какво да е крал от телевизията? Викторе, тази чаша ли? Хекимян е известен, Хекимян е любимец на публиката. Той 20 години става с нас сутрин рано. Но вижте истерията срещу него от първия ден, истерия страшна. Няма ли основания за тази истерия, - прекъсва го Мира Иванова. До онзи ден е в телевизията и изведнъж…
- За мене е нормално, - продължава Райчев. Друго искам да кажа: Защо е тази истерия. Отговорът е много прост: уплашиха се. Те много ясно чувстват загубата. Възможната загуба… Загубата им на София е краят им. (визира ПП-ДБ)
Андрей Райчев опитва с шеговития въпрос дали Хекимян е крал чаши, да тушира темата за слугинажа. Тя за медиите е особено актуална и Хекимян няма как да избяга от нея. С неглижирането й обаче маститият социолог-бизнесмен провокира съмнения, че освен в медиите за слугинаж може да се говори и при социологическите агенции. Такива витаят от години заради очевидни понякога скалъпени резултати от сондажи и изследвания.
Пламенното изтъкване на предимства на Хекимян пред опонента от ПП-ДБ Васил Терзиев и увереността, че той ще спечели изборите в София дават основание някой заблуден избирател да си помисли, че Райчев знае нещо, което другите не знаят или участва в кампанията на страната на определен кандидат. Не публично, а с други средства, както е правено неведнъж от някои социолози. Някои, не всички, подчертавам.
В сайта bgjargon.com са дадени два примера за слугинаж:
1. Така ще е, докато почти всички социологически агенции се издържат чрез слугинаж на управляващите.
2. Докато целият този медиен слугинаж продължава да се възпроизвежда, няма да има нормална журналистика в България.
Освен това, откъде е увереността на Райчев, че Хекимян е „любимец на публиката“? Може би новите сондажи на неговата агенция ще го докажат? Освен това всеки, който не е в реанимация знае, че име в голяма медия се прави заради самата медия. Ако Хекимян трябваше да създава медия и да осигурява нейната издръжка, кадри и работа, нямаше да е толкова ухилен като на снимките пред Столична община, придружен от бодри костюмари от ГЕРБ...
Припомням: Точно на днешната дата 27.09, но през 2013 г. Райчев заявява в студиото на ТВ-7: Николай Бареков има реален шанс да привлече местните активисти на ГЕРБ, които са недоволни от ситуацията, защото загубиха властта завинаги. Хората ще подкрепят журналиста, защото е много активен и е ново лице.
И накрая: Защо бТВ спешно и ясно заявяват, че оттук насетне външна агенция ще следи за ненамеса отвън при подбора и подреждането на новините и събитията? Не означава ли това съмнение, че досега може и да не е било така? Съмнения.
Чарлз Буковски е казал: Проблемът на този свят е, че образованите хора са пълни със съмнения, а идиотите са изпълнени с увереност.
Огнян Стефанов
