Доводът, че поп Кръстю не може да бъде предател, защото е поп, е пределно нелеп. Също като довода, че ако разобличиш шпионин, който се представя за поп, си против църквата, пише Иво Беров.
Иво Беров, „Дойче веле“. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Ако попитате някой убеден в православното ни своеобразие вярващ: "Как Божият дух се спуска при хората?", той вероятно няма да може да ви отговори. Въпросът е отвлечен, а пък и миряните, за разлика от свещениците и богословите, могат искрено да вярват и без да са запознати с догматичните особености на вярата. Както би могло да съществуват и невярващи богослови, запознати изтънко с тях.
Основната разлика между католицизма и православието
Има обаче един уточняващ въпрос, на който дори съвсем невежите православни би трябвало да знаят отговора. И той е: "Как се спуска Божият дух при хората - само чрез Отеца или чрез Отеца и Сина?"
Най-често отговорът, даден дори от начетени хора, е грешен. И не само е грешен, а е ерес. Тази ерес се нарича филиокве (от латинското филиус - син). Защото Божият дух в никакъв случай не се спуска при хората чрез Сина Христос. Това може да стане единствено и само чрез Бога Отец.
Това е основната разлика между православието и католицизма. Има и още разлики - в църковните таинства, в автокефалността на православните църкви, в понятието "чистилище" и в непогрешимостта на папата "екс катедра" (когато се произнася "от катедрата си" по въпросите на вярата). Но основното е това. Но тази ерес се сочи като основна причина, довела през 11 век до разцеплението на църквата на римокатолическа и православна.
Невежеството за разликата между тези два клона на християнството е доказателство, че едно прекалено твърдо убеждение в истинността на православието и греховността на католицизма се основава повече на светски, а не християнски чувства и възгледи. Защото сблъсъкът между католицизъм и православие несъмнено е имал и светски измерения още от древността - в това число стремеж към власт, богатство и влияние.
Каква е същността на православието ни днес?
Чудатото обявяване на един княз като Александър Невски, васал на Златната орда, потопил в кръв въстание на съплеменниците си и приел в края на живота си мюсюлманска вяра, за светец например може да се обясни с обстоятелството, че православните свещениците на Новгород са го приели за свой защитник срещу влиянието на Европа и каполицизма. А че Александър Невски няма нищо общо с България е пределно ясно.
Но остава все пак основният въпрос: Каква е същността на днешното ни православие, какви са особеностите му, на какво се крепи, с какво се различава от останалите вероизповедания? И верният отговор едва ли се може да се намери само в свещените писания, решенията на вселенските събори и догмите. За един друг отговор подсещат знамената.
Българското знаме все по-често се развява в черквите и това се възприема като нещо съвсем естествено, като израз на патриотизъм и родолюбие. От гледна точка на църквата и християнството обаче, това не е никак естествено, защото е ерес. Нарича се етнофилетизъм, тоест отклонение, при което съборната и вселенска същност на църквата се пренебрегва, за да се даде предимство на племето, държавата, или нацията.
С тези отклонения, определени като ереси, сегашното наше православие придобива повече национален и племенен, нежели верски облик, което улеснява използването на вярата за политически цели. Никой не се изненадва от това, че председателят на политическа партия "Възраждане" Костадин Костадинов например се втурна ревностно да брани "Руската църква", неясно точно от кого.
Путинова Русия налага целите си през църквата
Като в основата на политиката при отношенията между вероизповеданията е старият, познат още от ранното Средновековие, сблъсък между Източния свят - в днешно време условно наричан "Руский мир" - и Западния, наричан, пак условно, "колективния Запад ". Сблъсък при който "Руският мир" прокарва и налага целите на Путинова Русия и чрез църквата си, представяйки я като "защитник на правата вяра". "Защитник", който никак не се притеснява да строи военни храмове, да показва икони на Путин и Сталин - на същия Сталин, който събаряше православните храмове - и да осветява оръжия за масово поразяване. Което вече не е ерес, а чисто бесовство по всички виждания, правила и догми на християнската вяра. Защото "изкривената православна вяра се превръща в основа на идеологията на режима на Путин".
Това не са думи на някой либерален жълтопаветник, а на вселенския патриарх Вартоломей. И още от неговите изказвания:
"Грешките в разпознаването, ересите, не са незначителни явления, които интересуват само няколко духовници и няколко учени. Напротив, те имат много сериозни последици за духовния и материалния живот.... Някои църкви са съгласни с Вселенската патриаршия. Други, чиито държави са твърде зависими от Русия, подкрепят сляпо Московската патриаршия. Трети предпочитат да запазят съучастническо мълчание".
И е много важно дали нашата Българска православна църква ще се разграничи от бесовството, или "ще запази съучастническо мълчание".
А що се отнася до шпионите в расо: доводът, че поп Кръстю не може да бъде предател, защото е поп, е пределно нелеп. Също като довода, че ако разобличиш шпионин, който се представя за поп, си против църквата.
