Знаете ли, че кръстосаното донорство в България е позволено, но на практика е неприложимо, защото няма протокол? От 2020 г. в България този вид донорство е легализирано. То позволява роднина на един пациент да дари орган на втори пациент, с когото е биологически съвместим, а роднина на втория пациент от своя страна да дари орган на първия. Къде обаче се къса нишката?
Оказва се, че няма медицински протоколи, фактически това са процедурите, чрез които се извършват тези трансплантации. Така на практика те стават неприложими, а лекарите съветват пациентите си да се ориентират към друга държава, като най-често това е Турция.
Здравният туризъм с Турция
“Успях да опозная така наречения здравен туризъм отблизо и да разбера пропуските”
Това каза за ФрогНюз Красимира Карабулут, актриса, която живее в Истанбул, един от най-активните доброволци по време на опустошителните земетресения в Турция и участник в много благотворителни каузи.
“Покрай един случай с мой приятел, който е доктор, той ми каза: " ако и на нас ни плащат по 2500 евро на ден за реанимация, и са готови да плащат големи суми за лечение, и ние ще имаме добра апаратура, лекарите ще могат да се развиват и да ходят на обучения, и да прилагат качествено лечение". И е прав!”, разказва Красимира.
“Преди няколко дни управител на здравния туризъм към турското здравно министерство ме попита: "Какъв е проблемът на България, защото ние знаем, че от България са произлезли едни от най-добрите медицински кадри и то световно признати"? България може да е меката на здравния туризъм!”
“Защо заболелите идват тук? Толкова ли е трудно да се инвестира в апаратура и да се правят обучения за новостите? Защо най- ценното на света се омаловажава в България? Много от хората, които идват тук на лечение се оплакват от отношението на докторите и са прави. Ами как да бъдат тези доктори усмихнати, като заплатите им са ниски и се чудят как да си платят тока примерно. И докторите са прави!”, сподели Карабулут.
Актрисата сподели за нейни познати, които страдат заради проблема с кръстосаното донорство в България
“Сега това семейство е принудено да търси начини по света, за да спасят близкия си. Става въпрос за момче с кръвна група B+, при който е по-трудно да се намери донор, защото повечето са А кръвна група. В България семейството си прави изследвания, но се оказва, че този който може да му бъде донор, неговите бъбреци работят на 75% и това няма как да се случи. Всички останали в семейството са А+ група и те също няма как да станат донори. В България процедурата с кръстасонато донорство няма как да се случи и те са опитали във Франция. Там обаче тази медицинска процедура е валидна само за френски граждани. У нас кръстосаното донорство с чужди граждани нямало как да се случи. През миналата година е заловена българска група, мафия за органи и заради този случай законите са се променили. Така и в Турция е отказано на момчето да се извърши подобна трансплантация", разказва Красимира.
"Знаете ли, че момиче дойде в Турция да си прави биопсия и генетични изследвания, защото в България й казали, че няма нужда, а тя имаше нужда защото показателите й бяха много ниски и си плати като поп, макар, че в България си плаща осигуровките. Щом България принуждава народа си да се лекува в чужбина, тогава трябва да поеме поне част от лечението", смята тя.
“Имало е доста тежки случаи, за които сме съдействали със съпруга ми за тяхното лечение. Ходили сме посред нощите да посрещаме хора, да водим преговори за цените за лечение, местила съм човек в кома от една реанимация в друга, комуникирали сме с екипи и се е налагало да превеждам поради липса на преводач. В Турция дори и при сериозните заболявания, държавата поема част от тях, поемат осигуровките.”
“Знаете ли, че тези които ползват здравни услуги в Турция, в България не им признават болничните? Знаете ли, че за някои посредници, за които комисионната е водещият фактор, а не качественото лечение? Знаете ли, че има още много пропуски, да не говорим за пластичната хирургия и в България, и в Турция? Толкова ли е трудно на високо ниво да се проведат няколко срещи и да се сключат споразумения, които да са изгодни и за двете страни и най- вече за пациентите, подчерта Карабулут
“Толкова ли е трудно да се изгради държавна детска болница с добри екипи и апаратура? Колко хора още ще трябва да играят на руска рулетка с живота си и да събират пари за лечение, чрез кампании?”, запита още тя.
Констанца Илиева
