”Както много пъти съм казвал - не е проблемът толкова в корпоративния риск на Лукойл, а в руския геополитически риск - казано с други думи, никой не знае какво утре Путин може да предприеме - да нападне някой друг, да спре внезапно доставките на суров нефт /Митрофанова нали индиректно ни каза, че чрез Лукойл ще свали правителството/ изобщо всякакви игри на Кремъл - ето този риск, никой в света не може да управлява.”
Това написа в профила си в социалната мрежа Facebook дипломатът Илиян Василев. Вижте и целия текст:
"Историята с дерогацията и Нефтохим вече беше достатъчно обсъждана и предполагам, че Народното събрание ще вземе нужните решения по препоръка на правителството. Добре е да се обсъждат вариантите в закрит режим, за да се избегнат популистки изказвания, като се отчита че не е добре по време на преговори с Лукойл да се показват картите.
Дано решенията не са в полза на прибързаните варианти, защото за двадесет и четири години след приватизацията на Нефтохим, системно и последователно държавата се оттегляше от своите права и възлагаше своите задачи на Лукойл - по поддържането на резерви, по балансирането на пазара, и още куп социални и регионални задачи.
Помните срещите на Борисов с ръководството на Лукойл - на които се замразяваха цени, или ограничаваше ръста им. Срещу това Лукойл получи привилегията да не плаща печалби, и това "спести" на фиска милиарди лева в неполучени данъци. И сега действат тези привилегии, защото това, което компанията декларира като печалба е много под реалната картина. Местната рафинерия е най-печелившият актив на Лукойл изобщо, не само поради игрите с трансферното ценообразуване и счетоводните трикове с амортизационните отчисления, но и поради неотчитането на разликата Уралс - Брентс, която варираше през последните години между 37 и сега 17 долара на барел - съгласете си много съществена разлика - при цена от 97 долара, съгласете че това има огромно материално изражение.
Затова мисля, че е крайно време правото да внася руски суров нефт - тоест да се ползва от дерогацията - да получава само местно юридическо лице - което си плаща данъците у нас на Лукойл. И това вероятно няма да бъде достатъчно, макар че с върнатия контрол върху пристанището би трябвало митниците да не позволяват внос на друг субект. Вероятно ще опитат да прилагат игри със сертификати - най-често че е CPC blend, защото смесват големи количества руски нефт с малки количества казахски.
Моментът за действие не е особено подходящ, защото имаме ръст на цените на суровия нефт и горивата на международните пазари, което неизбежно се отразява и на цените на колонката. Ситуацията се влоши особено след като Русия забрани износа на горива /това е повече пропаганден ход, но все пак има пряко отражение върху регионалния пазар - особено турския/.
Трябва много прецизност в анализа и действията, което не е особено типично за политици и депутати, но имам основание да вярвам, че поне този път ще се обединят, просто защото това и игра с големи залози и държавата просто не може да си позволи вътрешни боричкания и мераци.
В този си вид дерогацията няма никакъв смисъл за нас, просто защото ние купуваме руския нефт, който унгарците купуват със значителна отстъпка съгласно дисконта за Уралс спрямо Брент, на цената на Брент. Има значение за горивата, който ползват украинските въоръжени сили, но частта, която пряко изнасяме не е голяма. Ние изнасяме за страни, които изнасят за Украйна. Откровено казано - ако Лукойл не се съгласят да получим "кесаревото", просто няма какво да бавим и ще премахнем дерогацията в ускорени срокове. Повтарям, дерогацията е право предоставено от ЕС на България, не на Лукойл по право. Така че мераците за съдебни спорове нямат почва. Но има много други ограничители - Лукойл може да представи като "обективни" други ограничения върху графика на преминаване към внос и преработка на неруски нефт. За това тук има разумни срокове - като винаги се има пред вид правилото - ако ние получим кесаревото /а тези средства целево могат да се използват за омекотяване на ценовия ръст за потребителите, то има логика да разтеглим диверсификацията до края на 2024.
По отношение на поемането на оперативен контрол върху рафинерията там ще кажа само, че и тук има логика и време - всеки юруш е противопоказен, но и отлагането на изграждането на готовност също има своята цена.
Както много пъти съм казвал - не е проблемът толкова в корпоративния риск на Лукойл, а в руския геополитически риск - казано с други думи, никой не знае какво утре Путин може да предприеме - да нападне някой друг, да спре внезапно доставките на суров нефт /Митрофанова нали индиректно ни каза, че чрез Лукойл ще свали правителството/ изобщо всякакви игри на Кремъл - ето този риск, никой в света не може да управлява. И единственото лечение е балансиране на контрола върху рафинерията чрез собственост. Колко бързо, в каква посока е друг въпрос? Седем пъти трябва да се мери, един път да се реже.
Разбирам много хора, които искат днес и веднага. В известен смисъл има и логика - действаме, пък каквото ще да става. С Русия често подобен подход е имал успех /Съеднинението/. НО - дебело но, когато имате отговорност за 7 милиона българи, трябва да се избират подходи на най-малката щета и най-голямата сигурност. Търпение, стратегическо търпение и работа, професионална работа.
