"Голям шум се вдигна около предложението на Асен Василев за възнаграждение на всеки, който докладва укрити данъци. Това е стара практика в англосаксонския свят - най-развитите демокрации", пише икономистът Евгений Кънев.
Евгений Кънев, Facebook. Заглавието е на рдакцията на ФрогНюз.
Голям шум се вдигна около предложението на Асен Василев за възнаграждение на всеки, който докладва укрити данъци.
Това е стара практика в англосаксонския свят - най-развитите демокрации. Те са развити не на последно, а дори на първо място, защото хората са солидарни помежду си, смятат държавата за тяхна, защитаваща техните интереси и защото имат нетърпимост към закононарушителите - в ущърб на всички.
Точно по същите причини у нас такава мярка няма да сработи:
(1) Нашата народопсихология
Вчера всички в медиите по темата проплакаха за донос-бонус, а един макроикономист дори стигна до заключението, че така се израждала държавата, когато доносничеството ставало достойнство.
Нищо не се споменава за укриването на данъците като престъпление във вреда на всички нас - все така лоши пътища и въздух, по-малко помощи и повече престъпност. Все неща, които ни пречат да сме нормална европейска държава.
(2) Държавата все още не е на гражданите
Такава мярка щеше много по-лесно да бъде приемана, ако гражданите ясно виждаха за какво се харчат парите им и тяхната лична полза от държавата. През Прехода те са виждали основно мащабна корупция, държавна престъпност, нагласени обществени поръчки за “наши фирми” и бедствена безстопанственост. Но най-вече - враждебна към тях държава. За хората държавата са “онези там”.
Затова мярката е преждевременна, защото все още у нас мафията си има държава.
(3) Толерантност към измамата
Третата разлика със Запада е нашата толерантност от андрешково време към измамата и избягване на данъците. Проява на тази толерантност е отношението към сътрудничеството с държавата като “клевета”, “донос”, “клепане”. Получило експресивност, вследствие на омразата към тоталитарната държава на комунизма и нейните служби, които работеха точно чрез доноси.
Накратко, когато държавата са “те”, а не ние - всяко сътрудничество с държавата е за порицание и обществено клеймо.
Е, в това е и разликата между богата и бедна държава.
Тази разлика в отношението е навсякъде. Дори във фундамента - образованието.
В САЩ преписването се наказва с гонене от университета и училището. У нас то е нещо тривиално - от ученик до “професор”. Затова там оценката и дипломата е всичко, тук почти нищо. А като е нищо - най-талантливите ни деца отиват на Запад за диплома и там остават. Защото предпочитат да просперират чрез ум, а не чрез хитрост.
Хитър народ - слаба държава.
Докато Хитър Петър все така хитрува, Бай Ганьо все така ще управлява.
