Обикновено на последните два-три кметски избора в София около 400 000 гласуваха, но това беше в период, в който пък на парламентарни избори в София гласуваха малко под 600 000. Сега на парламентарните гласуваха малко под 500 000. Така че може да очакваме да се намали и активността на изборите за местно самоуправление и да спадне под 400 000, няма обаче да спадне под 350 000 -360 000, заяви социологът Юлий Павлов.
Местните избори са тези с най-ниска активност, с изключение на европейските, разбира се. Европейските държат един рекорд по ниска активност, който никой не може да бие, но в сравнение с парламентарни и президентски, активността на местните избори е най-ниска. Колкото е по-малка е общината, толкова по-голяма е вероятността от местните интриги и така нататък, които в никакъв случай не са политически. Политически са само в големите градове, даже не във всички окръжни центрове, но в по-големите окръжни центрове изборът е до голяма степен политически, каза Павлов.
Въпросът за пореден път е така между хората, който се обсъжда, решихте ли дали ще гласувате, не решихте ли, за кого ще гласувате. Това обаче няма да е по-различно, защото едно е да гласуваме за парламентарни избори, друго е да се гласува може би чисто като нагласа у хората на местни избори, каза по Нова нюз Андреева.
Нагласите ни, мотивацията ни да гласуваме или не, мотивацията, според мен винаги политическа, най-вече са политически мотивирани избори. Разбира се, има една широка периферия хора, които не ги мобилизира единствено партийна дисциплина. Даже това е преобладаващата част от ректората и предстои да видим дали ще се сблъскат пак само партийните ядра и тесните електорати, или този път така ще силно е изразен мажоритарния елемент, който забелязваме. Но в София, пък и в другите градове, може да разшири тази им периферия и наистина да вдигне както негласуваща София, така и негласуваща в България, добави Цветанка Андреева.
