"Исканията на протестиращите миньори и енергетици в шест точки са неизпълними и нереалистични. Те целят запазване на статуквото в електроенергийния сектор".
Това каза пред ФрогНюз енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров.
Ето и цялото интервю:
Дали преди, или след 2038 година очевидно въглищните централи ще излязат от употреба, декарбонизацията на енергетиката ще се случи, ще се върви към различна енергия - като положително или отрицателно събитие оценявате това?
Години наред редица правителства лъжеха работниците в “Марица Изток” - в мините и в централите, че енергийният преход няма да се случи, че той ще избегне България. Това е невъзможно. Това, че се случва в последния момент, когато всички въглищни централи вече на практика са в технически фалит, ако изключим субсидиите, които получават, обрича страната на огромно недоволство във въглищния сектор заради неяснотата и излъганите очаквания. Дава и много малък времеви прозорец за трансформация на икономическото развитие на регионите, които зависят от въглища. Това създава риск нещата да се случат набързо и да нямаме ефективен процес на вземане на решения, свързани с енергийния преход.
Правителството направи пакет мерки за справедлив преход, които са заложени в териториалните планове. Предполага се, че текстовете ще бъдат доразвити след координация с Европейската комисия. Протестиращите също излязоха с конкретни искания, разписани в шест точки и разпространени от КТ “Подкрепа” - справедливи ли са исканията им според Вас?
Тези точки са неизпълними и нереалистични. Те целят запазване на статуквото в електроенергийния сектор. За това вече е късно. То е невъзможно от гледна точка конкурентно право на Европейския съюз. Желанието за създаване на механизъм за подкрепа на централите, които произвеждат електроенергия с изгаряне на въглища, е невъзможен. Причината е, че от 2025 година всички механизми за подкрепа на въглищните електроцентрали стават незаконни, тъй като те емитират повече от 550 грама въглероден диоксид за мегаватчас произведена електроенергия. Правителството няма как да се съгласи на това, ако не иска да рискува наказателна процедура и съд от Европейския съюз.
Другото искане, което е спиране на либерализацията на електроенергията, също е продиктувано от желанието на миньорите и енергетиците да позволят на някоя въглищна централа - най-вече “Марица Изток 2”, да участва в регулирания пазар под формата на производство на квоти за електроенергия. Това и в момента се случва в нарушения на конкурентното право на Европейския съюз. Това се основава на решение на Парламента, което всъщност нарушава конкурентното право на Европейския съюз - то казва, че регулаторът може да включва въглищни централи в електроенергийния микс, ако е застрашена енергийната сигурност на страната. Няма обективни доказателства за подобно твърдение и на практика КЕВР прави това, въпреки че не би трябвало да го прави. Подобно запазване след 2025 година също е невъзможно, защото пазарът трябва да бъде напълно либерализиран - според европейското право до 2026 година. България така или иначе е последната държава, която либерализира електроенергийния си пазар.
Съвсем друг е въпросът, че в момента начинът, по който се изменя Закона за енергетиката, се опитва да запази индиректен механизъм за субсидиране на въглищните централи. Това обаче не променя пазара и го оставя регулиран. Европейската комисия вижда този факт и едва ли ще се съгласи на предложенията, които се дават от страна на правителството. Миньорите и енергетиците нямат аргументи в тази област.
Искането им да не се създава държавна компания, която да се занимава с рекултивацията на мините и тяхното затваряне, е по-скоро странна, защото те самите искаха това нещо. Тази идея се появи за първи път, когато Атанас Пеканов беше вицепремиер, като се появи под диктовката на синдикатите. Защо сега не го искат, не ми е ясно. Подозирам, че не го искат, защото смятат, че са в достатъчно силна позиция да осигурят запазване на мините до 2038 година, което наистина е невъзможно. Трябва да се каже ясно. Който се заиграва с твърдения в противното, ще отложи проблема и ще разгневи още повече миньорите. Избягването на краткосрочната политическа криза в момента няма да реши проблема.
Ако затворим въглищните централи ще има ли повишение в цените на електроенергията или пък дори недостиг, режим на тока, оставане “на тъмно”?
Цената на въглищната електроенергия е най-високата в България. Затварянето на въглищните електроцентрали се очаква да понижи цената на електроенергията. Това са и заключенията от анализ на Центъра за изследване на демокрацията за развитието на електроенергийния сектор. Този анализ тестваше различни сценарии за затварянето на вългищните централи. Анализът беше публикуван през септември и ясно показва, че пикът на цената на електроенергията ще е до 2025-2026 година, а след затварянето на въглищните централи постепенно ще има понижение на цените. Към 2030 година те ще се балансират около 80 евро на мегаватчас, което е с около 20-25% по-ниско равнище от сегашното.
Сценариите в анализа разглеждат в детайли физическите потоци на електроенергия е целия регион за Югоизточна Европа. Заключението е ясно - няма нито един момент, в който има недостиг на електроенергия. Няма как да се стигне до режим на тока. Твърденията в противното са изкуствени подклаждания на страхове. Настина безотговорно е подобно говорене, защото не се основава на никакви факти. Това, което цитирам, са симулации на различни екстремни ситуации в региона от гледна точка свръхпотребление, ниски температури и т.н. При електроенергията се мери в секунди. Няма нито една секунда, в която има недостиг на електроенергия в региона.
Ако в България не се произвежда достатъчно електроенергия - което се случва често, макар че това удобно се премълчава, ние винаги внасяме. Няма никакъв проблем и в бъдеще да внасяме, просто количествата на внос ще са малко по-високи от сега. Това по никакъв начин не означава, че няма откъде да намерим електроенергия. Дори в най-тежките ситуации - при недостиг от порядъка на 1500-2000 мегавата, количествата са налични в региона, просто потоците ще се обърнат. Ще внасяме повече, защото ще ни е по-изгодно, отколкото да произвеждаме скъпа въглищна електроенергия.
Трябва да се научим да мислим малко по-рационално. Идеята не е ние да изнасяме на всяка цена, когато електроенергията ни е скъпа. Никой от потребителите не печели от това. В много случаи внасяме по-евтина електроенергия от Сърбия и от Турция.
Трябва да спрем да разпространяваме де-декарбонизационни послания, които не стъпват на анализ на факти и на данни. България няма да остане на тъмно.
Мартин Владимиров е директор на програма “Енергетика и климат” в Центъра за изследване на демокрацията. Магистър по енергийна сигурност и международни отношения от Центъра за върхови международни изследвания към университета “Джонс Хопкинс”, Вашингтон, САЩ. Бакалавър по икономика и политически науки от университета “Аделфи”, Ню Йорк, САЩ. Мартин Владимиров работи в сферата на енергийната сигурност на Европа и Балканите, енергийния преход, алтернативните енергийни технологии и геополитическите измерения на енергийните и финансовите пазари, както и по руското и китайското икономическо влияние в Европа.
Интервю на Илияна Маринкова
