Путин често говори за операцията в Украйна като за една от "решаващите битки за съдбата на нашата родина“, както направи на тазгодишния парад за Деня на победата, и изглежда, че говори от сърце. Той не предлага ясна визия за бъдещето, нито дори някаква реална надежда, а само посланието, че страната е в хватката на екзистенциална битка с враждебния Запад, без реален край.
Това звучи като мрачна перспектива, но от гледна точка на Путин има и своите ясни предимства. Разбира се, войната е катастрофа за Русия. Източници от правителството на САЩ предполагат, че Москва може да е загубила до 120 000 войници. Предполага се, че ранените са около 170 000-180 000 военнослужещи.
Ще са необходими години, за да се заличи икономическия белег, дори и след като мирът бъде договорен, а санкциите – отменени.
Но това е и възможност. Тъй като вечната война се превръща в принцип на "късния путинизъм“, тя извинява – дори изисква – затягащата се хватка на репресиите, от която руският президент се нуждае, за да запази контрола си над страната.
Дори и най-мекото несъгласие се превръща в предателство, а масовото прехвърляне на ресурси към отбранителния сектор се превръща в необходимост.
