Нов европейски закон цели да регулира медийния пазар в държавите-членки и да гарантира медийната независимост. Във вторник Европейският парламент прие позицията си относно Европейския акт за свободата на медиите. Нормативният документ е ключов за сектора в целия блок.
Шведското председателство на Съвета на ЕС внесе този текст през юни, след като идеята се появи миналата година. Текстовете предлагат нов набор от правила за защита на плурализма и и медийната независимост - регулация на държавната реклама, прозрачността на медийната собственост, правила за пийпълметрията (измерване на аутидотията, бел. ред.), защита на журналистическите източници и комуникация, както и предпазни мерки за обществените медии. Предложенията обаче предизвикаха дискусии, тъй като много от държавите нямат единна позиция по темата.
Актът създава рамка за "запазване на редакционната независимост на европейските медии".
Новият регламент може да се превърне в трън в очите например на унгарския премиер Виктор Орбан, чиято партия пое фактически контрола върху 80% от медиите в страната чрез "политически и икономически“ маневри според последния доклад на "Репортери без граници". Според данните България е подобрила драстично позицията си спрямо индекса за свобода на словото като се нарежда на 71-о място. Посочва се, че има сериозен и постоянен натиск върху малкото независими медии в страната, както и че свободата на словото у нас е крехка. Допълва се и че медиите са почти изцяло зависими от държавна реклама. "Разпределението на национални и европейски средства за медиите от страна на правителството е напълно непрозрачно", пишат още в последния си доклад от "Репортери без граници".
Европейският акт за свобода на медиите в крайна сметка може да има значение като въведе нови изисквания за прозрачност и независимост, както и засилен контрол.
Преди гласуването във вторник 80 журналистически организации и групи за застъпничество изпратиха отворено писмо до евродепутатите с искане за абсолютна забрана на шпионския софтуер срещу журналисти. Въведени бяха допълнителни мерки срещу използването на такъв тип програми, но мнозина твърдят, че това не е достатъчно, тъй като одобреният на практика текст позволява разполагането на шпионски софтуер от държавите-членки в определени случаи, които засягат националната сигурност.
Това обаче може да означава различни неща за държавите в Европа, в зависимост от техните закони. Без предпазни мерки всеки може да бъде жертва на злоупотреба със шпионски софтуер, както се случи със софтуера Пегас.
ФрогНюз
