На 26 октомври църквата почита свети великомъченик Димитрий Миротворец. Син на солунския управител, той е сред най-ревностните защитници на христовата вяра. Заради своята дързост и непокорство, бил посечен от император Галерий. Но споменът за добродетелния му живот и чудесата, които сторил, стига чак до Тракия и Македония.
По-късно култът към св. Димитър става част от традицията на българите. Светецът е обявен за патрон на Втората българска държава. На този ден през 1185 година братя Асен и Петър обявяват народно въстание срещу византийското робство.
В народния календар 26 октомври е популярен като Димитровден, а св.великомъченик Димитър Миротворец е един от любимите български светци. Познат като войн с необикновена сила, в него предците ни припознават свой закрилник, чиято святост и юначество били достойни за преклонение.
В народнаите представи св.Димитър е и брат близнак на св.Георги. Така както си поделили света на две половини, така си разделили и годината. От Гергьовден до Димитровден било лято, а от Димитровден до Гергьовден – зима. Свети Димитър станал покровител на зимата, яздел на червен кон и носел дълга бяла брада, от която идвал снегът.
Българският Димитровден е сред най-жизнерадостните есенни празници. В този ден овчарите се прибират със спечеленото по домовете. По този повод се организира голям събор , коли се курбан за здраве. Нарежда се пищна трапеза, за която жените приготвят курбан от овнешко месо или гювеч с овнешко, яхния от пиле, пита с ябълки, печени ябълки или тиква, рячел, пестил от сини сливи, варена царевица. Веселбата продължава до полунощ, когато врачки и баячки гадаят по луната, кога ще се завърне пролетта, дали ще е щастлива и берекетлия
Днес да почерпят всички, които носят имената Димитър, Димитра, Димо, Дима, Димтрина, Димитринка, Митко, Митьо, Митра, Митруна и др.
