„Този вот на недоверие трябва да се чете само и единствено в контекста на местните избори и в никакъв случай в контекст на застрашено правителство. Не мисля, че ще има някаква интрига. По-скоро вотът на недоверие е тактически ход от страна на опозицията“. вот на недоверие няма да събори кабинета
Това каза пред ФрогНюз политолог и съосновател на изследователски център „Тренд“ гл. ас. д-р Димитър Ганев.
Ето и цялото интервю:
Вчера депутатите от „Възраждане“, „Има такъв народ“ и БСП внесоха подписите си под предложение за гласуване на вот на недоверие срещу правителството. Гласовете на тези три формации в настоящия Парламент са общо 71. Как мислите – ще се намерят ли още гласове, за да се стигне до минимума от 121 гласа, за да мине такъв вот, или това е опит, обречен на провал?
Този вот на недоверие няма да събори кабинета. Това е инструмент на опозиционните сили да държат енергийната тема още поне седмица-десетина дни, защото чрез тази тема вятърът духа в техните платна, тъй като те са на популярната позиция. Всичко това се случва в контекста на местните избори - опозиционните политически сили искат през вота на недоверие да трупат политически капитал, който да им помогне за по-доброто представяне на местните избори.
Този вот на недоверие трябва да се чете само и единствено в контекста на местните избори и в никакъв случай в контекст на застрашено правителство. Не мисля, че ще има някаква интрига. По-скоро вотът на недоверие е тактически ход от страна на опозицията.
Дали опозицията ще получи дивидентът, който търси – могат ли действията покрай този вот да налеят гласове в трите формации?
Да твърдим, че ще се случи някаква електорална революция в последните няколко седмици от кампанията, според мен е пресилено. Ако това ги постави в една по-добра позиция, ако им донесе една идея по-сериозна подкрепа, за тях това пак е достатъчен позитив. По никакъв начин обаче вотът на недоверие няма да размести електоралните пластове така, че да получим някаква много различна картина на местните избори от тази, която сме очаквали до този момент.
Вотът на недоверие се внася заради политиката в енергетиката – имаше ли чак такъв казус, какъвто видяхме, че се случи?
Казус без съмнение имаше, защото това беше второто голямо изпитание за властта след протеста на зърнарите. Казус няма съмнение, че имаше, защото близо една седмица ключови трасета, включително части от магистрали, бяха затворени. Градусът на напрежението беше силно повишен. Това даде повод на опозицията да застане на страната на тези, които са на улицата и срещу тези, които са в Министерски съвет.
Друг е въпросът, че такъв тип протести на професионални общности са по-лесните протести за властта от тези, които са с антиправителствен характер поначало. Протести, които не искат да преговарят, нямат условия, а искат директно оставката на правителството – тези са трудните протести. Докато и зърнарите, и енергетиците имат конкретни искания, които искат правителството да изпълни. Такъв тип протест много трудно може да събори кабинет. Ако някое правителство вижда, че напрежението започва да взима застрашаващи размери и това застрашава живота на кабинета, то тогава винаги се действа оцеляващо – разписва се споразумение с цел животът на кабинета да бъде запазен.
Истински опасните протести за един кабинет са например тези срещу третия кабинет на Бойко Борисов през 2020-2021 година, срещу кабинета на Пламен Орешарски през 2013-2014 година, ако се върнем още по-назад – срещу Жан Виденов през 1996-1997 година. Това са протести, в които не се искат преговори с правителството, а единствено правителството да го няма.
Имаше ли обаче опит за политическа употреба на настоящите протести?
Във всеки един протест винаги се намесват някакви политически интереси. Дали правителствени кръгове, дали опозиционни – винаги се търси някаква изгода от протеста. И при зърнарите, и при енергетиците, имаше опити на политически лица да получат публичност през протеста, включително и на терен. Правилна бе постъпката от страна на протестиращите групи моментално да се разграничат и буквално да изхвърлят политическите лица от протеста.
Това само по себе си е опасно за протеста – ако той се политизира до степен, в която стане знаме на някоя политическа партия или лице, това лесно ще маргинализира протеста и ще направи легитимността на исканията много по-слаба.
Отмина ли кризата – вотът на недоверие ще бъде гласуван, вероятно и отхвърлен, протестите продължават, но затихват?
Със сигурност сме минали върховата точка на напрежение. Наблюдаваме постепенен спад. Предполагам, че и последната блокада ще бъде вдигната сравнително скоро. Вотът на недоверие играе ролята на инструмент, който да поддържа поне още няколко дни темата до самото му гласуване. Вероятно след гласуването – тоест след отхвърлянето на вота на недоверие, темата ще бъде затворена.
Димитър Ганев е политолог и политически коментатор, доктор по политология, автор на книгата „Пътят към конституцията“ и съосновател на изследователски център „Тренд“. Главен асистент в Катедра „Политология“ на Философския факултет в Софийски университет „Свети Климент Охридски“.
Интервю на Илияна Маринкова
