„България се намира в т.нар. конституционен момент, когато обществото е готово, узряло и е крайно време да бъде променена Конституцията. Друг е въпросът дали предложените промени бяха достатъчно добре рекламирани, обсъдени, публикувани и дали общественият дебат по тях беше достатъчен. вносителите на тези промени достатъчно добре комуникираха с обществото своите идеи.“
Това коментира в студиото на „Добро утро, Европа“ конституционалистът Стоил Моллов.
Има голям комуникационен проблем, защото като конституционна реформа в момента се предлага една доста всеобхватна ревизия на основния закон.
„По една промяна, за която има основание – отпадане на изискването министри и заемащи други публични длъжности да бъдат само български граждани, нямаше обществен дебат, а това е изключително чувствителен въпрос“, посочи Моллов.
По неговите думи предлаганите промени в състава и избирането на членовете на ВСС са сърцевината на предлаганата реформа.
„В прокурорския съвет се предвижда да има шестима членове, които се избират от Народното събрание, които цифрово ще бъдат повече от избраните от прокурорите и следователите. Другото важно нещо е че Народното събрание няма да може да избира от своята квота действащи магистрати“, отбеляза Моллов.
Сегашният модел на работа на прокуратурата очевидно има изключително много пороци или поне неговото 30-годишната практика не показва нужните резултатите.
„Фигурата на главния прокурор няма да бъде ликвидирана. Неговите правомощия ще бъдат значително ограничени, което според мен не е лошо. Ще се въведе мандатност. Въпросът е дали целените промени ще бъдат постигнати чрез увеличаване на политическата квота в т.нар. прокурорски съвет. Според мен само времето може да покаже дали ще бъде така, ако тази промяна мине“, коментира още конституционалистът.
По неговите думи прокуратурата е една затворена система, недостатъчно прозрачна, която малко или много работи сама за себе си.
„Тя е капсулирана и идеята да се разбие тази капсулованост е да се въведе тежест на някоя от другите власти в кадровия ѝ орган“, обясни Моллов.
„Конституцията не предвижда такова разделение на съдебната власт по линията съдии, прокурори, следователи. Дали нарушава единството на съдебната власт това може да каже впоследствие Конституционният съд, ако бъде сезиран при тази промяна“, коментира още той предлаганите промени.
„Мога да изразя своето мнение. Аз не мисля, че се разделя единството на съдебната власт. Съдиите и прокурорите естествено, че имат коренно различни функции в сферата на правораздаването. Освен това процесуалните закони предвиждат равнопоставеност на страните. Съдът трябва да бъде арбитър и страните, които спорят пред него трябва да бъдат равнопоставени. Дори в един наказателен процес подсъдимият и неговата защита и прокуратурата с целия си апарат трябва да бъдат по някакъв начин равнопоставени“, смята Моллов.
„Очевидно, че не е добре за равнопоставеността, когато съдията кадрува и кариерно зависи от орган, доминиран от прокурори и техни приятели“, добави той.
„Въпросът е важните и смислените неща в тази реформа да минат. Реформата в съдебната власт е важна“, каза още конституционалистът.
