Aмepиĸaнcĸият иĸoнoмиcт Клаудия Голдин oт Xapвapдcĸия yнивepcитeт e oтличeнa c Hoбeлoвa нaгpaдa зa иĸoнoмичecĸи нayĸи зa 2023 г. Heйнитe изcлeдвaния пpeдocтaвят нoви и чecтo изнeнaдвaщи пpoзpeния зa иcтopичecĸитe и cъвpeмeннитe poли нa жeнитe нa пaзapa нa тpyдa, казват oт Kpaлcĸaтa швeдcĸa aĸaдeмия нa нayĸитe нa oфициaлния cи caйт.
Тя обича да се определя като "детектив". Съчетавайки историческия подход и икономическата теория, американката Клаудия Голдин, носителка на тазгодишната Нобелова награда за икономика, обявена днес, разглежда под лупа заетостта на жените, подчертавайки причините за неравностойното заплащане на труда.
77-годишната икономистка, която е първата жена ръководителка на катедрата по икономика в Харвард, е проследила дългата епопея на американските работнички към равенството, подчертавайки ролята на историята и на технологичния напредък във включването им на пазара на труда, както и трудното маневриране между кариера и семейство от началото на 20-и век, пише агенция "Франс прес".
Клаудия Голдин обособява пет периода: първите 20 години на XX век, когато малък брой дипломирани жени е трябвало да избират между работа и семейство (по-малко от една трета от тези, които са работили, са имали деца), а след това идва периодът 1920-1940 г., когато много жени са спрели да работят, за да създадат домакинство заради Голямата депресия.
Впоследствие идва прекъсването заради войната и до 60-те години на миналия век настъпва период, в който жените са били принудени да раждат деца и да не се връщат на работа, преди да ги отгледат, като след това перспективите са били ограничени. Като реакция и благодарение на появата на противозачатъчните таблетки дъщерите им през 70-те и 80-те години на миналия век са дали приоритет на кариерата си и над една четвърт не са имали деца.
Последното поколение се е опитало да съчетае кариера и семейство с помощта и на напредъка на асистираната репродукция, без обаче да достигнат равенство в заплащането или в двойката.
В последния си труд, публикуван през 2021 г. в САЩ - "Кариера и семейство: столетното пътуване на жените към равенство", Клаудия Голдин обяснява запазването на тези неравенства и как те се подхранват взаимно от "ненаситната работа", тоест фактът, че много професии възнаграждават непропорционално готовността на служителя да е на разположение, дългите работни часове и работата през уикенда.
"Равноправието в двойката струва пари и колкото по-силна е жаждата за работа, толкова повече това търсене на равенство е скъпоструващо", подчертава тя.
Кралската шведска академия на науките удостои Голдин с престижното отличие на церемония в Стокхолм заради нейните разработки, "подобрили нашите разбирания за участието на жените на пазара на труда".
"Разбирането за ролята на жените на пазара на труда е важна за обществото. Благодарение на революционното проучване на Клаудия Голдин, сега знаем много повече за основните фактори и бариерите, с които ще трябва да се справим в бъдеще", заяви в комюнике Якоб Свенсон, председател на Комитета за наградата в икономическите науки.
Родена през 1946 година в Ню Йорк, Голдин получава през 1972 г. докторска степен от Чикагския университет. Понастоящем тя е професор в Харвардския университет.
Нобеловата награда за икономически науки е единствената, която не се основава на волята на шведския изобретател и дарител Алфред Нобел.
С наградата досега са били удостоявени предимно американски икономисти, най-вече мъже, като тя е връчена за първи път през 1969 г.
Само две жени Елинор Остром от САЩ и родената във Франция американска изследователка Естер Дюфло са печелили наградата, припомня ДПА.
ФрогНюз
