"Европа тук просто спи и още си мисли, че може да изолира уравнението на собствената си сигурност, особено енергийна от геополитическите рискове".
Илиян Василев, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Наивно е да се смята, че Хамас сами са се решили да нападнат Израел - подготовката е отнела много време. Но изборът на време е ключов. Винаги трябва да търсим класиката - кой има изгода? Геополитическите изгоди са едно, но в случая не трябва да се пренебрегват геоикономическите. И тук на първо място е пазарът на суров нефт и донякъде свързания с него пазар на друга енергия и, разбира се, пазарът на оръжия - в смутни времена хората купуват сигурност.
Ударът дойде точно когато пазарът на суров нефт започна да се срива - буквално за няколко дни изгуби 10 долара на барел. А този пазар финансира режима на Путин и войната в Украйна. Затова почти всички анализатори търсят причинно-следствена обвързаност на този акт с интересите на Кремъл. На първо място Иран, разбира се, има интерес. Да не говорим, че е съзнавал, че е първия и дежурен заподозрян. Колкото и да натиснаха надолу конфликта си със Саудитска Арабия, проблемите остават и тревогата в Техеран рязко се усили от перспективата от нормализация на отношенията между Израел и Саудитска Арабия и най-вече договорите на Риад с Вашингтон за отбрана. В този смисъл имат екзистенциален интерес.
Още по-екзистенциален интерес има Русия - защото тя е единствената страна, която се намира в критична фаза на война, която изтощава ресурсите и заплашва оцеляването на режима на Путин. Залозите за Москва са на живот и смърт за Путин и, тъй като губи в Украйна, дългосрочно съзнава, че не може да поддържа военните си капацитети без приток на пари. А те са функция за геополитическия риск - колкото по-висок е той, толкова по-скъпи са енерегнийните суровини, които изнася. Веднага след като разбра, че не може да победи Украйна, руската дипломация се фокусира върху невралгични точки на Запада - Африка и Близкия изток. Неслучайно Хамас бе така добре приет в Москва. Играта на Путин не се е променила - разтърсва света с нови и нови конфликти и в този хаос консумира дивидентите на страха и несигурността. И така като усилва глобалната ентропия и геополитическия риск всичко това се отразява върху пазарите на оръжия, на енергия и връща приоритетите на енергийната сигурност.
Европа тук просто спи и още си мисли, че може да изолира уравнението на собствената си сигурност, особено енергийна от геополитическите рискове.
И за нас нещата ще станат много по-сложни - следете Турция.
