Сраженията между Израел и Хамас, които предприеха изненадваща атака в събота, са последното от седем десетилетия на войни и конфликти между израелци и палестинци, които привлякоха външни сили и дестабилизираха целия Близък изток.
КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА КОНФЛИКТА?
Конфликтът противопоставя исканията на Израел за сигурност в регион, който той отдавна смята за враждебен, на стремежите на палестинците за собствена държава.
Бащата-основател на Израел Давид Бен-Гурион провъзгласява съвременната държава Израел на 14 май 1948 г., създавайки сигурно убежище за евреите, бягащи от преследване и търсещи национален дом на земя, с която са свързани дълбоки връзки от поколения.
Палестинците наричат създаването на Израел "Накба", или катастрофа, която е довела до лишаването им от собственост и е блокирала мечтите им за държавност.
По време на последвалата война около 700 000 палестинци, половината от арабското население на управляваната от Великобритания Палестина, бягат или са прогонени от домовете си, като се озовават в Йордания, Ливан и Сирия, както и в Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим.
Израел, близък съюзник на САЩ, оспорва твърдението, че е прогонил палестинците от домовете им, и изтъква, че е бил нападнат от пет арабски държави в деня след създаването си. Пактовете за примирие прекратяват сраженията през 1949 г., но официален мир не е сключен.
Палестинците, които остават на място по време на войната, днес формират арабската израелска общност, която съставлява около 20% от населението на Израел.
КАКВИ ГОЛЕМИ ВОЙНИ СА СЕ ВОДИЛИ ОТТОГАВА?
През 1967 г. Израел нанася превантивен удар срещу Египет и Сирия, с което започва Шестдневната война. Оттогава Израел окупира Западния бряг, арабския Източен Йерусалим, който завзема от Йордания, и сирийските Голански възвишения.
През 1973 г. Египет и Сирия нападат израелски позиции по Суецкия канал и Голанските възвишения, с което започва войната от Йом Кипур. Израел отблъсква двете армии в рамките на три седмици.
През 1982 г. Израел нахлува в Ливан и хиляди палестински бойци под ръководството на Ясер Арафат са евакуирани по море след 10-седмична обсада. През 2006 г. в Ливан отново избухва война, когато бойци на "Хизбула" пленяват двама израелски войници, а Израел отвръща на удара.
През 2005 г. Израел напуска ивицата Газа, която е завладял от Египет през 1967 г. Но през 2006, 2008, 2012, 2014 и 2021 г. в Газа имаше големи избухвания, които включваха израелски въздушни нападения и палестински ракетен обстрел, а понякога и трансгранични нахлувания от двете страни.
Освен войни, в периода 1987-1993 г. и отново през 2000-2005 г. е имало две палестински интифади или въстания. По време на втората Хамас извършва вълни от самоубийствени атентати срещу израелци.
КАКВИ СА ОПИТИТЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА МИР?
През 1979 г. Египет и Израел подписват мирен договор, който слага край на 30-годишната враждебност. През 1993 г. израелският министър-председател Ицхак Рабин и палестинският лидер Ясер Арафат си стискат ръцете за Споразуменията от Осло за ограничена палестинска автономия. През 1994 г. Израел подписва мирен договор с Йордания.
На срещата на върха в Кемп Дейвид през 2000 г. президентът на САЩ Бил Клинтън, израелският министър-председател Ехуд Барак и Арафат не успяват да постигнат окончателно мирно споразумение.
През 2002 г. арабски план предлага на Израел нормални връзки с всички арабски държави в замяна на пълно оттегляне от земите, които е завзел по време на Шестдневната война през 1967 г., създаване на палестинска държава и "справедливо решение" за палестинските бежанци.
Усилията за постигане на мир са в застой от 2014 г. насам, когато се провалиха преговорите между израелци и палестинци във Вашингтон.
По-късно палестинците бойкотираха отношенията с администрацията на американския президент Доналд Тръмп, тъй като тя обърна десетилетия наред провежданата от САЩ политика, като отказа да подкрепи решението за две държави - мирната формула, която предвижда създаването на палестинска държава на територията, завзета от Израел през 1967 г.
КАКВИ СА СЕГАШНИТЕ УСИЛИЯ ЗА МИР?
Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън се фокусира върху опитите за постигане на "голяма сделка" в Близкия изток, която да включва нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия, пазител на двете най-свещени ислямски светини.
Последната война е дипломатически неудобна за Рияд, както и за други арабски държави, включително някои арабски държави от Персийския залив, съседни на Саудитска Арабия, които са подписали мирни споразумения с Израел.
КОИ СА ОСНОВНИТЕ ИЗРАЕЛСКО-ПАЛЕСТИНСКИ ВЪПРОСИ?
Решението за две държави, израелските селища, статутът на Йерусалим и бежанците са в основата на спора.
Решение за две държави: Споразумение, което ще създаде държава за палестинците на Западния бряг и в ивицата Газа наред с Израел. Хамас отхвърля решението за две държави и се заклева да унищожи Израел. Израел заяви, че палестинската държава трябва да бъде демилитаризирана, за да не застрашава Израел.
Селища: Повечето държави смятат еврейските селища, построени върху земя, окупирана от Израел през 1967 г., за незаконни. Израел оспорва това и се позовава на исторически и библейски връзки със земята. Продължаващото им разширяване е сред най-спорните въпроси между Израел, палестинците и международната общност.
Йерусалим: Палестинците искат Източен Йерусалим, който включва свещени за мюсюлманите, евреите и християните места, да бъде столица на тяхната държава. Израел твърди, че Йерусалим трябва да остане негова "неделима и вечна" столица. Претенциите на Израел към източната част на Йерусалим не са признати от международната общност. Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел - без да уточнява обхвата на неговата юрисдикция в спорния град - и премести посолството на САЩ там през 2018 г.
Бежанци: Днес около 5,6 милиона палестински бежанци - главно потомци на избягалите през 1948 г. - живеят в Йордания, Ливан, Сирия, окупирания от Израел Западен бряг и Газа. Според палестинското външно министерство около половината от регистрираните бежанци остават без гражданство, като много от тях живеят в претъпкани лагери.
Палестинците отдавна настояват на бежанците да бъде разрешено да се завърнат, заедно с милиони техни потомци. Израел твърди, че всяко преселване на палестински бежанци трябва да се извърши извън неговите граници.
Публикация на журналистите на "Reuters", радактирана от Едмънд Блеър. Преводът е на Илияна Маринкова, ФрогНюз.
