Най-голямата опасност е вероятността конфликтът в Близкия изток да въвлече още участници. Освен Иран, основна заплаха за Израел е “Хизбула”. Тя разполага с потенциал да се противопостави на израелските въоръжени сили. Това ще е тежък конфликт, особено ако има координирана атака от “Хамас”, проирански милиции от Сирия и “Хизбула”.
Това заяви пред за ФрогНюз Ивайло Иванов, експерт по национална и международна сигурност.
Ето и цялото интервю:
Господин Иванов, конфликтът в Близкия изток продължава вече четвърти ден. Освен Ливан, в сблъсъците се намеси и Сирия, след като имаше размяна на залпове с Израел. Какви са опасностите този конфликт да разшири границите си в региона?
Това е най-голямата заплаха всъщност - вероятността конфликтът да включи и други участници. Основната заплаха за Израел, освен Иран, е участието на “Хизбула”, която в Ливан оперира като отделна организация, неподлежаща на контрол от държавата.
“Хизбула” разполага със сериозен военен потенциал - тя е противник, който би се оказал сериозен проблем за израелската армия. “Хамас” може да предизвика армията, но не може да нанесе сериозни поражения - тя акцентира върху гражданска инфраструктура и цивилното население, за да предизвика по-силна болка в обществото. Но не може да се противопостави на израелските въоръжени сили във военно отношение. “Хизбула” разполага с подобен потенциал и това ще е тежък конфликт, особено ако бъде координирана атака - “Хамас”, проирански милиции от Сирия и “Хизбула”.
“Хизбула” разполага с ракети, на които дори българската армия може да завиди - имаше информация, че е натрупала запас от различни типове ракети като бройката надхвърляше 100 хил.
Да се надяваме, че няма да видим подобно развитие. Ако това обаче се случи, тогава вероятността за намеса на други външни участници се увеличава значително. От гледна точка на разнопосочните интереси и взаимно преплитащите се конфликти в Близкия изток, можем да очакваме намеса и на държави извън региона.
Можем ли да се притесняваме, че конфликтът в Близкия изток може да стигне в Европа като да речем отмъстителни терористични нападения?
Пряко конфликтът няма да застигне европейските държави, но косвено представлява сериозна заплаха за сигурността като започнем с терористични удари срещу държави, които подкрепят Израел, и минем през повишаване на цените енергоносителите. Разбира се използването на различни въоръжения и тяхното разпространение в региона дългосрочно носят заплахи за Европа. Ако Иран се включи, това ще изисква отговор на европейските страни под някакъв отговор.
Основна теза е, че “Хамас” са се опитали да подкопаят постигането на споразумение между Израел и Саудитска Арабия, което на практика ще обезсмисли съществуването на “Хамас”.
Няма никакво съмнение, че да - това е голяма пречка пред подобряване на отношенията със Саудитска Арабия. Подобен договор, който според изтеклата информация, би променил тотално възможностите на Иран да оказва влияние през проксита. Иран финансира в значителна степен “Хамас” и това е търсен ефект. Но това не е единствената причина за случващото се в региона.
Очевидно тази операция е подготвяна по-дълго отколкото се говори за подобен договор между Саудитска Арабия и Израел. Можем да кажем, че през последните години палестинската кауза беше “маргинализирана”. Можем да търсим като причина опита на “Хамас” да върне този въпрос в дневния ред и да извлече полза като се легитимира като единствената сила, способна на това. През последните години се случваха неща, които бяха в ущърб на палестинските интереси - при Доналд Тръмп САЩ признаха анексията на Голанските възвишения, признаха и преместиха посолството си в Йерусалим. Това предизвика сериозно напрежение в палестинското общество. “Хамас” цели всъщност да върне палестинския въпрос в международния и глобален ред и успяха. Тъжното е, че не беше постигнато по пътя на преговорите, а с брутална агресия. Съмнявам се, че това насилие ще да доведе до разрешаването на този въпрос.
Не се ли опорочи палестинската кауза с начина, по който всичко това се случи?
Гледаме на всичко това през собствения си светоглед, но трябва да имаме предвид, че в близкоизточната култура изглеждат различно - компромиса се смята за проява на слабост. “Хамас” е преценил, че това е най-добрият начин.
Можем да търсим и друг елемент - Израел ще бъде изправен до стената и ще трябва да даде твърд отговор. “Хамас” може да е целял да предизвика този отговор, което да превърне палестинците допълнително в жертва - ако Израел не успее да прецизира действията си в този отговор и допусне множество цивилни жертви, глобалното обществено мнение може да се обърне и Израел да се превърне в агресор.
Експерти вече започнаха да говорят, че Израел разчиства покрайнините, за да може да ги превърне в разменна монета при преговорите за освобождаването на заложници. Как гледате на тази теза?
Трудно би се постигнало такова споразумение. Сложен и труден е въпросът със заложниците. Няма съмнение - Израел винаги се е стремял да спаси живота на гражданите си, но ако се съгласи на преговори, ще изглежда слаб и действията ще се докажат като ефективен метод за изнудване.
Израелското ръководство ще е пред много тежък избор - дали да демонстрира своята решителност, че с терористи не се преговаря, ще даде твърд отговор и няма да се огъне, какво и да е цената, включително жертвайки заложници, или ще потърси възможности за тяхното спасяване. Към момента израелската страна заявава, че първата цел е унищожението на “Хамас”.
Кога можем да очакваме мащабната сухопътна операция на Израел?
Това е труден въпрос. Ако Израел е решил да проведе сериозна сухопътна операция, тя ще продължи много дълго време, защото ще се опита да минимизира жертвите, които би дала.
Навлизането в този гъсто населен регион при водене на бой в градски условия е възможно най-лошият сценарий за едни въоръжени сили. Това отнема месеци. Ако идеята на Израел е да установи някакъв контрол в Газа, поне временен, за да прочисти територията от бойците на “Хамас” и да убие ръководството, това може да отнеме месеци.
интервю на Джесика Вълчева
