Певицата Милена Славова не е дискриминирала ЛГБТ общността с изказванията си в интервю за „Нова телевизия“ и пост във Фейсбук по повод на „София прайд“, защото е изказала мнение само по отношение на гей парадите и някои конкретни участници в тях, без да засяга правото на самоопределение на цялата общност.
Това реши Върховният административен съд (ВАС), който сложи точка на спора дали певицата е дискриминирала ЛГБТ хората, след като отмени решението на Административния съд София-град (АССГ), съобщи "Лекс". Първата инстанция реши, че с изказванията си Славова е дискриминирала общността, а преди това пък Комисията за защита от дискриминацията (КЗД) беше отхвърлила жалбите на Деница Любенова и Венета Лимберова от ЛГБТ организацията “Действие”.
Повод за всичко това стана постът на Славова във Фейсбук, в който тя заяви: „Сигурна съм, че не подкрепям гей парадите! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. И не се извинявам за думите си“.
Последва интервю на 22 юни в „Нова телевизия“, в която тя разясни мнението си и каза: „Ние ви гледаме, въпреки че не искаме“, „Виждат ви много хора, които не искат да ви виждат. И деца.“, „Натрапвате се“, „Вие сте арогантни“, „Защо трябва да се парадира с това? Аз парадирам ли с това, че харесвам мъже? Защо трябва да се парадира? Това е много лично нещо.“ „Тези деца нямат избор. Където ги заведат, там отиват“.
Изявите на певицата бяха приети от Любенова, Лимберова и организацията им като обидни, хвърлящи безпочвени към ЛГБТ общността обвинения в аморално поведение и бяха определени като тормоз въз основа на сексуална ориентация. КЗД обаче не уважи жалбата им, след като прие, че изказването на Милена Славова „изразява неодобрението на ответната страна към посочената форма на изява и по никакъв начин не обективира омраза и агресия спрямо ЛГБТИ.“
АССГ обаче се съгласи, че тя е осъществила дискриминация под формата на тормоз по признак „сексуална ориентация”. Според съда с оценката си певицата е искала да създаде стереотип на обществено поведение, което стигматизира група хора заради сексуалната им ориентация, посочвайки ги като арогантни и натрапчиви в среда, в която са нежелани и вредни за възпитанието на децата.
Така казусът стигна до ВАС, който отбелязва, че за да е допустима изобщо жалбата, практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) повелява (чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи), че е необходимо установяване на пряко засягане т.е. положение на жертва на сезиращото го лице и по изключение само се приемат за допустими жалби и на лица, само защото са имали качеството на страна във вътрешното производство. Това право обаче не се признава на неправителствени организации, чиито интереси не са застрашени.
Според върховният съдии АССГ не е съобразил, че всички изяви на Милена Славова са свързани с медийното отразяване на „София прайд“ и поведението на отделни участници в събитието, а не показват отношение към всички хора с хомосексуална ориентация. Съдът посочва, че през годините тези паради са се утвърдили като събития за утвърждаване на зачитането на човешкото достойнство, правото на личен и семеен живот, а в тях вече участват хора с всякаква сексуална ориентация, които подкрепят идеята за такъв тип демонстрации в защита на основни.
Така ВАС стига до извод, че думите на Милена трябва да се възприемат като обосновка на лично мнение, че подобна публичност не е съвместима с интимния характер на отношенията, а не като отричане на самото право на самоопределение и равнопоставеност на представителите на ЛГБТ общността.
„По този начин и грубите думи „разни извратеняци“ и „арогантни“ са адресирани към отделни лица, чийто външен вид и постъпки са ги предизвикали, а не поради сексуалната им ориентация, която не е част от описанието, използвано от Милена Славова“, се казва в решението.
Според върховните съдии поведението на певицата показва, че тя разграничава участниците в гей парадите и хората с хомосексуална ориентация.
„В неодобрението на гей парадите, изразено с ярък езиков изказ, не се забелязва вложен смисъл за отричане на правото на самоопределение на част от участниците в гей парадите и очевидно не е с цел накърняване достойнството на конкретно лице поради неговата сексуална ориентация, а още повече това неодобрение е в състояние да създаде по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда спрямо лица с хомосексуална ориентация като обособена група“, пише ВАС.
Съдът не се съгласява и с аргумента на първата инстанция, че общественото положение на Славова е в състояние да наложи нейното мнение, който е дал такива примери с дела в Страсбург, свързани с изказвания на кметовете на Москва и Варшава. ВАС отбелязва, че в случая образът на певицата не може да се сравнява с този на кмет.
„Публичният ѝ образ на човек с алтернативно на общественото мнение също a priori изключва възможността тя да създава стереотип на обществено поведение, което стигматизира група лица на основаната на сексуалната им ориентация, насажда по отношение на тях враждебност, непоносимост и нетърпимост“, пише в окончателното си решение съдът.
