Нашите конституционалисти - в кавички, изпитват погнуса от правата на човека, защото не ги познават, тъй като едни велможи на политически партии и институции, предпочитат да се занимават с взаимоотношенията между тях, отколкото с еманацията на Конституцията, която представлява именно човешките права и свободи.
Това каза адвокат Михаил Екимджиев за ФрогНюз.
Вижте какво обясни той за критиките на Венецианската комисия по повод предложения законопроект за промени в Конституцията:
Добрата новина е, че Венецианската комисия категорично одобрява предложеното от самата нея окончателно разделяне на съществуващия в момента пленум на Висшия съдебен съвет на два отделни органа - Висш съвет на съдиите и Висш прокурорски съвет. Това е изключителн важна крачка в отграничаването на съдиите, които са истинските магистрати, независимите арбитри, които в най-голяма степен олицетворяват съдебната система и свързаните с нея понятия - върховенство на закона, интегритет, независимости.
Прокурорите и следователите, макар формално да са включени в съдебната система, те са страна в процеса и изпълняват една обвинителна и разследваща функция.
Юридически те трябва да бъдат категорично отделени и организационно и ценностно от съдиите, дотолкова, доколкото високите изисквания за морал, за независимост и гаранциите за безпристрастност са характерни преди всичко за същинските магистрати, за хората с черните тоги, които раздават правосъдие, а не тези, които повдигат обвинение, които разследват престъпление и чиято дейност се доближава до дейността на изпълнителната власт в лицето на разследващите полицаи например.
Това е една изключително полезна крачка, защото за всички трябва да е ясно, че съдебната власт, истинските магистрати са преди всичко съдиите, и тяхната независимост се гарантира институционално, организационно и чрез независимостта на органа, който администрира тази власт, а именно ВСС, който ще се занимава само с проблемите на съдиите, няма прокурори и следователи да се набъркват в тази дейност.
Това е съществена крачка към извоюване на фактическата и организационна независимост от страна на съдиите спрямо главния прокурор и спрямо прокуратурата.
Затова смятам, че докладът на Венецианската комисия е повече положителен, защото той положително оценява и индивидуалната конституционна жалба, въпреки че във вида, в който тя е предложена за Конституцията е изключително непълноценна и скопена като правозащитен инструмент.
Там не е предоставено на гражданите най-важното право - да се обръщат към Конституционния съд и тогава, когато са жертва на съдебен или административен произвол, когато въпреки формалния достъп до две или три съдебни инстанции, те не са получили защита на основните си права и свободи и сега се налага заради това да търсят справедливост в Страсбург.
Ако им беше дадена възможност да се обръщат към Конституционния съд и тогава, когато техни конституционни права и свободи са нарушени от българските съдилища, тогава защитата би могла да бъде много по-ефективна и да се осъществява на национално ниво, каквито са препоръките и на Страсбургския съд и на Съвета на Европа и на самата Венецианска комисия, които от години апелира за по-ефикасна защита на национално ниво на правата и свободите на гражданите.
В България доминира разбиране, че конституционните съдии трябва да се занимават основно с държавната машинария, която по дефиниция е създадена, за да гарантира именно правата и свободите, да изчисляват кворуми, мандати, но не и да се занимават с правата на човека, които са едновременно цел и смисъл на държавата и всичките институции.
Нашите конституционалисти - в кавички, изпитват погнуса от правата на човека, защото не ги познават. Като велможи на политически партии и институции, те предпочитат да се занимават с взаимоотношенията между тях, отколкото с еманацията на Конституцията, която представлява именно човешките права и свободи.
Конституцията, държавния апарат и институциите съществуват в демократичните и правови държави с единствената цел да гарантират човешките права и свободи. Затова смисълът на индивидуалната конституционна жалба беше да се даде пълноценна възможност за защита на тези права и свободи, а не възможност съдиите да се обръщат към Конституционния съд, а гражданите да могат да се оплакват само от действието на лоши закони, а не от отказ на правосъдие или съдебен произвол.
Венецианската комисия засяга един системен за българските условия проблем. Това е нежеланието на законодателния орган, Народното събрание и администрацията, да излагат ясни, разбираеми и детайлни мотиви за целите, които обслужва един законопроект за средствата, с които тези цели ще бъдат постигнати, да е ясна законодателната воля, да е ясно какво се цели, за да се прецени предлаганото средство, конкретния законопроект или конкретния проект за административен акт.
Да се види на първо място дали той преследва легитимна цел и дали тя се преследва с адекватни средства, които в най-малка степен засягат основни права и свободи на гражданите.
Липсва институционална култура и в българския парламент и в администрацията, да обясняват чрез мотивите към своите актове какво правят и защо го правят, така че съвсем резонно Венецианската комисия критикува този фрагментарен подход , който някакси прилича на законодателен произвол.
В мотивите не пише защо един орган се създава, или защо съставът му е формиран по този начин, ние всички трябва да гадаем каква е била великата законодателна воля.
Това е системен, повтарящ се проблем. Нашият законодател не обича да обяснява защо приема един или друг закон, една или друга правна норма, а пък Конституционният съд услужливо си мълчи, когато види, че такова обяснение липсва. Аз поне не съм видял да има законова норма, която да е обявена за противоконституционна, защото в мотивите към законопроекта не е формулирана ясно легитимната цел.
Така че, тази част е проблемна, но тук става въпрос за технология и аз смятам, че по-важни са достиженията на този конституционен проект, макар че можеше моментът да се използва и за по-радикални промени, като например изваждането на прокуратурата от изпълнителната власт, което генерално би решило проблема с желанието на главните прокурори да я продават като магистрална проститука на управляващите политици.
Но очевидно след станалото след последните четири предсрочни парламентарни избори е, че липсва мнозинство, което да настоява за такава радикална конституционна реформа, съответно и политиците нямат такъв категоричен мандат от своите избиратели да проведат такава конституционна реформа и затова сме обречени да приемем този палиативен вариант, който допълнително може да бъде спихант при обсъждането след 6 декември, както се случи през 2015г.
Адвокат Михаил Екимджиев е основател на Асоциацията за европейска интеграция и защита на човешките права. Практикуващ адвокат е в областта на международното публично право, наказателно право и защита на правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Едни от първите решения на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз по „български” дела са по казуси на негови клиенти. Някои от тях провокират радикални законодателни промени и преодоляване на тоталитарни практики в правораздаването и административната дейност.
