За 3 пъти по-ниския рейтинг на Сидеров, за Андрей Райчев и сценариите на социолозите, за тихата война между Първанов и Станишев и за политика Алексей Петров потърсихме коментара на социолога проф. Антоний Гълъбов.
Интервю на Васил Василев
- Г-н Гълъбов, какви последствия ще има за ГЕРБ понижаването на рейтинга на Бойко Борисов, което беше отчетено от Андрей Райчев миналата седмица?
- Преди изследването на „Галъп” излязоха още поне 2 подобни, които показаха същите резултати. Не знам защо толкова сензационно беше прието всичко. Първо – трябва да разграничим общественото мнение от политическите сценарии, както става дума в конкретния случай. Предпочитам да коментирам развитието на общественото мнение, отколкото да участвам в поредния театър, който се разиграва. Най-същественото е, че подкрепата към министър-председателя и към кабинета се изгражда по съществено различен начин. За първи път сме свидетели на толкова ясно разграничение и на толкова персонифицирано отношение към властта, както при сегашното правителство. Рейтингът на премиера е определящ, а на отделните министри е функция от него. В масовото съзнание всеки от тях е такъв и ще остане на своя пост дотогава, докато реши Бойко Борисов, което означава, че водещ е не толкова рейтингът на правителството, а на самия министър-председател. Това има своето логично обяснение от гледна точка на развитието на ситуацията. Последните няколко месеца показаха, че премиерът и кабинетът като цяло са склонни непрекъснато да предоговарят всяка своя стъпка, склонни са да се съобразяват с твърде много фактори. Това все повече и повече води до загуба на посока в развитието на управлението. Този спад на подкрепата към министър-председателя е в резултат на това. Онези избиратели, които гласуваха за ГЕРБ с очакването за по-радикални и решителни промени, са разочаровани. За мен обяснението е в тази посока.
- Не беше ли това и желанието на българските граждани – да бъдат слушани от своя премиер?
- Не, аз не съм забелязал българските граждани да имат активното желание да участват в управлението на страната. По-скоро имаше ясно изявено желание да бъде прекратено предишното управление и някой да поеме отговорност за взимането на решения. До голяма степен на сегашния министър-председател се изграждаше през годините през този код, през разбирането, че той е човек на действието и ще подреди нещата. Хората, които гласуваха за ГЕРБ, пуснаха бюлетини именно затова. През последните няколко месеца подкрепата към предишното правителство беше под 10%. По-сложно е отколкото изглежда на пръв поглед. Точно затова започнах с извода, че определен тип представяне на данни много често изглежда като част от политическия сценарий отколкото като социологическа работа.
- В същото време атаките срещу Цветан Цветанов стават все по-силни. Могат ли те да повлияят върху рейтинга на Борисов и на партията?
- Спадането на рейтинга не означава предсрочни избори. Факт е, че нито една политическа партия не желае властта. В същото време целта на опозицията е да разруши доверието към кабинета и той по някакъв начин да доизживее мандата си. Атаките към Цветанов закъсняха. Първият вицепремиер, който беше подложен на систематична атака, беше Симеон Дянков – случаят с президента, опитите да бъде консолидирано социалното недоволство и да бъде тласнато срещу фигурата на финансовия министър. Без съмнение, двамата вицепремиери ще бъдат атакувани постоянно, с всякакви средства. Целта не е да бъде повлияно общественото мнение срещу тях, а да бъдат спрени определени техни действия – да бъде отказан от реформи Дянков и да се намали активността на Цветанов по отношение на организираната престъпност и корупцията.
- Когато говорим обаче за имоти, българинът не става ли доста чувствителен? Например, за имотите на Доган, на Симеон, а сега и на Цветанов.
- Не съм забелязал. Кога българинът се притесни за имотите на Ахмед Доган, за имотите по Черноморието? Самата представа за властта в България е като нещо, което се консумира. Тя е свързана с кокал, с баница, с възможността да се облагодетелстваш. Преди години, когато беше разиграван сценарият „НДСВ”, имаше радостни възклицания, че най-после ни управляват богати хора. Има сценарий, който е по-различен от реалността.
- В същото време Алексей Петров, с когото Борисов беше в добри отношения, каза, че ще влезе в политиката. Сериозна заявка ли е това или опит да се задържи медийно внимание над него?
- Г-н Петров е обвиняем и то с много тежки обвинения. Преди съдът да се произнесе по гражданския му статус, всякакви негови изявления нямат отношение към политиката. Опитите той да бъде превръщан във фактор в българската политика, са свързани с конкретни корпоративни интереси, които не би трябвало да бъдат предмет на обществено внимание. Аз нямам обяснение за това, защо около фигурата на този господин има толкова неотслабващ интерес. Той е предмет на сериозни разследвания. В момента, в който съдът определи неговия статус като български гражданин, може да реши дали да участва или не в политиката. Това наистина не е тема на националния дебат.
- Но Алексей Петров атакува ГЕРБ, използвайки добрите отношения, в които е бил с Бойко Борисов преди това.
- Много хора са били в такива отношения с премиера... Защо никой не го атакува заради отношенията му с други, не по-малко значими фигури? Фокусът върху Алексей Петров и прекаленото внимание ми се струва прекалено.
- Последователна ли е Синята коалиция спрямо ГЕРБ, имайки предвид, че и СДС, и ДСБ няма да подкрепят Бюджет 2011?
- Синята коалиция винаги е имала последователна позиция спрямо този кабинет. Тя го е подкрепяла в рамките на състоянието на своите политически програми. Последните действия на ГЕРБ нямат нищо общо с политическия мандат на Синята коалиция. Няма нищо по-нормално от това – разграничаване и остра критика там, където става дума за драстично разминаване със заявените предварително намерения. Имаше заявена програма за управлението на кабинета, декларация за политическо намерение. Онова, което се обсъжда в момента, няма нищо общо.
- Същевременно „Атака” има една твърда позиция относно членството на Турция в ЕС, която очевидно се разминава на този етап с тази на ГЕРБ. Може ли това да развали дружбата между двете партии в парламента?
- Не, не мисля. Темата, която излиза, но за жалост никой не иска да я коментира, е, че „Атака” е намалила подкрепата си с 3 пъти от началото на този кабинет. Радикализирането на поведението на Волен Сидеров и представителите на „Атака” е в отговор на това. Те усещат, че губят различимост, така че след инициативата на ВМРО с подписката, след активизирането на РЗС, „Атака” усеща, че губи част от симпатизантите си, тъй като изглежда прекалено безлична в подкрепата си за ГЕРБ. Но е факт – от 6% доверието в „Атака” падна до 2%, което изобщо не е коментирано – нито от г-н Райчев, нито от останалите ми колеги. Ако има някакво сериозно политическо разместване, то е именно при партията на Волен Сидеров. Тази „дружба” с ГЕРБ в крайна сметка не зависи от тези неща и не мисля, че може да бъде развалена. Тя зависи от това „Атака” да има достъп до някакви лостове на управление. Както виждате, темата за референдум за Турция не е актуална, а самата „Атака” няма потенциал, за да поддържа актуалността й. Това е опит партията да се разграничи от ВМРО и от РЗС, които са й основни конкуренти за този тип избиратели, които харесват по-радикално говорене и по-гръмки изказвания.
- Президентът като че ли започна вече своята кампания през последните месеци. Вашето предположение, кога може да очакваме новия му проект?
- Георги Първанов започна кампанията си още през януари. Аз не знам защо не се обръща внимание на този факт. По принцип тази кампания започна с претенциите за ролята му в декларацията от 4-ти февруари, с опита си да се постави в ролята на ключов фактор по отношение на организацията на страната и с нестихващите сценарии за политическа партия, които датират от около 3 години. Имаше експерти, гравитиращи около г-н Първанов, които веднага след изборите през 2006 г. започнаха да мислят върху това, какво ще се случи след края на втория му мандат. При президента няма никаква изненада, той е доста предвидим – ще продължи да взима отношение по всички теми и ще продължи да политиканства, защото това, което той прави, не е политика. Истината е, че до януари 2012 година той няма никакво право да се занимава с политика. След като напусне президентския пост, ще има право да реализира амбициите си. Там по-интересна е острата реакция на Станишев на партийния конгрес, свързан с плановете за създаване на нова политическа формация, тъй като всички в БСП си дават сметка, че една партия, оглавена от Първанов, най-вероятно ще привлече разколебаните й избиратели. Тогава, ще не ще, „левицата” трябва да мине през този процес на нормализация, през който премина "десницата". Реакцията на самия Сергей Станишев се втърдява през последните месеци. В същото време няма да има открити действия и сблъсъци, но е очевидно, че сегашното ръководство на БСП се притеснява от възможността да изпадне в ролята на малка политическа формация, която се бори за влизане в парламента.
- И все пак Станишев другарски заяви, че ще участва съвместно с президента на предстоящите избори.
- Да, но много зависи кой с колко „ще играе”. Поне засега прогнозите показват, че политическа формация на Първанов има реален шанс да влезе в Народно събрание предимно с гласовете на БСП, което означава, че при сегашния дял, който запазва левицата през последните месеци между 12-14%, ще намалее наполовина. Двете партии ще са доста незначителни играчи сами по себе си и няма да имат друг избор освен да се движат в коалиция, която няма да се управлява очевидно нито от Станишев, нито от приближените му.
- Говорейки за избори, тези атаки срещу Цветанов могат ли да поставят под въпрос поне засега очертаващата му се победа?
- Ако неговата кандидатура вече е утвърдена от ГЕРБ, се съмнявам, че това може да се случи. И то не заради ГЕРБ, а заради самата фигура на Цветан Цветанов. Той е ангажиран с подобна кампания, решен е да направи всичко необходимо. Няма как да не бъде атакуван вицепремиера, защото олицетворява цялостен модел на управление с много изнесени напред органи на сигурността, с много видимо присъствие в сектора за сигурност, който е важен за цялата партия. те са в сферата на политическото. В сферата на държавното има забавяне с реформата в МВР, тя реално не се провежда.
- Като че ли голяма загадка остава Синята коалиция, в която само се спомена, че ДСБ и СДС остават неразделни и догодина.
- За Синята коалиция всички разбират, че са важни местните избори, а не президентските. В това отношение ние вече сме в предизборна кампания за кметския вот. Има много ясно активизиране на партийните ядра, остри конфликти между лобита и местни бизнесмени. Това ще бъде трудна кампания. Синята коалиция най-вероятно ще опита да привлече още други по-малки десни формации, защото има опасност Синята коалиция да изгуби образа си и да се размие в местната власт, което би било най-лошото за Иван Костов и Мартин Димитров.
