"Европейските държави категорично подкрепиха Израел в правото му да се защити. Но сме свидетели, че терористичните действия срещу цивилни израелци се радват на подкрепа сред определена част от населението на Европа, включително България. Не може да се изключи предприемането на радикални действия. В близкото минало бяхме свидетели".
Това каза пред ФрогНюз военният експерт доц. Георги Цветков.
Ето и цялото интервю:
Доц. Цветков, проведе се непублична консултативна среща за националната сигурност, в която бяха обсъдени рисковете за България, породен от конфликта между Израел и Хамас – как смятате, има ли непосредствена опасност за страната ни по отношение на сигурността?
За България няма непосредствена заплаха, но това не означава, че ситуацията може да се подценява. В последните години на територията на Европа навлезе голямо количество мигранти от Африка и Близкия Изток, като потокът не се контролира изцяло. Съответно не може да се гарантира, че сред тях няма радикални ислямисти.
Има ли според Вас опасност от терористични актове в Европа, провокирани от призивите на Иран мюсюлманските и арабските страни да се ”координират”, за да ”спрат престъпленията на Израел”?
Европейските държави категорично подкрепиха Израел в правото му да се защити. Но сме свидетели, че терористичните действия срещу цивилни израелци се радват на подкрепа сред определена част от населението на Европа, включително България. Не може да се изключи предприемането на радикални действия. В близкото минало бяхме свидетели.
В миналото – например при 11-дневната война, сме виждали припламване на огъня, а след това прекратяване. Дали случаят сега би могъл да е такъв, или ще наблюдаваме продължителни военни действия?
Не. Нападението беше изключително дръзко и съпътствано с целенасочена жестокост срещу цивилни. Тези действия вече получават мащабен военен отговор, но той ще бъде разширен с провеждането на сухопътна операция. Израел ясно заяви, че не търси просто примирие, а установяването на окончателен мир.
При един евентуален бежански поток, как би следвало да действа държавата ни?
България трябва да съгласува действията си с ЕС и при нужда да поиска помощ, включително чрез разполагане на европейски полицейски сили. Мисля че става ясно, че Европа не може да приема повече бежанци без да застраши собствената си стабилност и сигурност.
Редно ли е според Вас да има Стратегически преглед на отбраната на България? Ако да, какво трябва да произлезе от него?
„Стратегически преглед на отбранителната политика“ вече е в ход. Той трябва да обхване не само въоръжените сили, но и други структури, които имат отношение към отбраната на страната. Отбраната не е отговорност единствено на Министерство на отбраната. Необходимо е решение на два основни въпроса – как ще се реализира цялостна програма за превъоръжаване с модерно оборудване и как ще бъдат привлечени и задържани необходимите млади военнослужещи.
Първият въпрос зависи преди всичко от финансови средства.
Вторият е по-сложен и изисква както адекватни възнаграждения, така и възприемането на Българската армия от обществото като модерна организация привлекателна за млади хора.
Виждаме, че въпреки огромния бюджет за отбрана на Израел, разузнавателните служби очевидно правят грешки, щом допуснаха такава мащабна атака от страна на Хамас. Имате ли обяснение за този пропуск?
Това не е първият и със сигурност няма да бъде последният разузнавателен провал. В условията на неопределеност, винаги е налична ограничена информация. Анализът трябва да сглоби цялата картина на основата на тези фрагменти. Вероятно нападението е можело да бъде предвидено. Но очакванията, че може да бъде предотвратено и то при тези мащаби е наивно.
Имайки предвид бюджета за отбрана на България, редно ли е да започнат сериозни постъпки за укрепване на отбраната с помощта на НАТО, включително с разполагане на въоръжение и части на наша територия?
Такива стъпки се предприемат поне от миналата година насам. Те са съвсем логични предвид факта, че ново оборудване не може да се достави в съкратени срокове и за целта ще са необходими години. В междинния период е нормално да разчитаме в по-голяма степен на съюзниците си.
Какъв е разумният бюджет за отбрана, който би ни осигурил възможност за бързо укрепване на сигурността ни и съответно какви са стъпките към това?
Разумният бюджет за отбрана зависи от националното разбиране за собственото значение и равнището на заплаха. В Полша разходите са на едни от най-високите равнища в Европа и се извършва мащабно превъоръжаване. В България няма в достатъчна степен усещането, че сигурността ни е преди всичко наша отговорност.
Според сега действащите разчети бюджетът за отбрана трябва да е поне 2% от Брутният вътрешен продукт за поне 10 години напред. Тези разходи ще бъдат достатъчни за предприемането на първите важни стъпки от процеса на превъоръжаване. Но сме свидетели, че дори срещу тези разходи има съпротива. Цялостно превъоръжаване, дори в определени случаи да се закупува употребявано оборудване или да се модернизира това, с което разполагаме, означава разходи за отбрана в рамките на 2,5% от БВП. Това ще позволи 20-25% от бюджета за отбрана устойчиво да бъдат отделяне за ново оборудване и модернизация.
Доц. д-р Георги Цветков е експерт по отбранителна политика и планиране на отбраната, управление на ресурсите, отбранителна индустрия и противодействие на тероризма. Преподавател по мениджмънт на сигурността и отбраната.
Интервю на Илияна Маринкова
