Това е може би най-любимото ми място в Турция. То е толкова приказно, че сякаш е нереално – Кападокия.
Някъде там, в Анадола, имало чудно красива земя. За нея се водели битки, разказват се легенди, а който веднъж я посети, никога не я забравя. За това парче земя идват туристи от цял свят. А после не спират за разказват за нея.
Кападокия не е град, а цяла област. Обхваща 5 града и едно селце, а като територия е 10 000 кв. км. Туристите виждат само 200 кв. км. от нея.
Името се използва от най-дълбока древност. Кападуха означава „земя на красивите коне“. Не само някога, но и сега могат да се видят как препускат стада от красиви и силни диви коне.
Кападокия може да се разглежда от природна, историческа и религиозна гледна точка. Природата е впечатляваща с причудливите „комини“ и скални образувания. Преди милиони години избухват вулкани, които покриват всичко наоколо с лава и пепел. След нейното застиване и под влиянието на климатичните условия, започва тяхното оформяне. Така днес затаяваме дъх пред чудесата на природата.
Най-посещаваното място в Кападокия е музеят на открито – Гьореме. Тук са съхранени десетки църкви и манастири, които днес са под защитата на ЮНЕСКО.
„Земя на светци“, „Древната люлка на християнството“ – така наричат Кападокия. Тя дава убежище на ранните християни и се превръща в един от най-големите християнски центрове. По тези земи са живели св. Павел, Св. Георги и св. Василий.
Минава доста време, преди хората да разберат, че могат да използват туфите, така се нарича меката скала, за домове или убежища. Всички църкви в комплекса датират между 9-ти и 11-век. Те са издълбани вътре в скалите. На пръв поглед нищо не предполага, че промушвайки се в някой тунел или дупка, ще попаднете в просторна добре оформена църква, перфектно изрисувана и съхранена до наши дни. Най-посещавани са Ябълковата, Тъмната или Черната, Св. Варвара, Св. Катерина. Казват, че може да се преброят 360 църкви, за всеки ден по една.
В скалите има не само църкви, но и много жилищни помещения, трапезария, църква или складове. Дори са свързани с тесни тунели помежду си.
Хората тук са живели с изключителни лишения, дори водели примитивен начин на живот. Задоволявали се само с най-необходимото. Най-важното за тях е духът да е богат. Дори и сега живеят скромно. А и при тези условия, ако нямат силен дух, няма как да оцелеят.
На излизане от Гьореме опитваме и турски сладолед дондурма. Казват, че италианският е най-вкусен, но аз съм готова да споря. Прави се от козе мляко, захар, салеп, което е брашно от грудката на орхидея и мастиха. Става въпрос не за алкохолна напитка, а за смолист сок от мастично дърво. Сладоледът се точи като ластик, а вкусът е невероятен. А и докато ви направят сладоледа е много забавно.
Спираме и над Ортъхисар в едно страхотно заведение, където има не само невероятна гледка към града, но и правят едно специално кафе. То се прави с шамфъстък. Отвсякъде се носи и аромат на приказната лавандула.
Ортахисар означава Средна крепост. Можете да се качите до върха по стълби, преминавайки през жилищни помещения, издълбани в скалите. Крепостта е висока 86 м и е излишно да ви обяснявам каква гледка се разкрива отгоре.
Кападокия е толкова многолика. На места дори се чувстваме сякаш на друга планета. Няколко са емблематичните долини и ще ви заведа навсякъде.
Една от най-красивите и популярни визии на Кападокия е Долината на монасите. Ако развинтите въображението си можете да видите много причудливи форми.
Тук природата сама подсказва за образуването на тези странни форми. От плато през годините, благодарение на ерозията и природните условия, са се образували тези странни кули.
Името на долината е Пашабаг, което означава „лозето на генерала“. Наоколо има много лозови масиви, а виното от тях можете да дегустирате в местните ресторанти.
Отшелниците в Кападокия търсели уединение и се дистанцирали от света. За да са недостъпни, копаели в комините проходи и стаи на високо. Така някои от помещенията се намират на височина 10-15 метра.
В тази долина са някои от най-удивителните комини в Кападокия с двойни и дори тройни каменни шапки. Разхождаме се между тях и дори можем да влезем в достъпните килии и помещения. Освен историята, това място впечатлява и с природната красота.
Съвсем за малко ще спрем и на долината на въображението. Защо се нарича така, мисля, че можете и сами да разберете.
Тук скалните образования приличат на животни или каквото си представите. Но ясно се откроява камила и морски създания, като октопод, сепия или някоя и друга скална рибка.
Такаа да си дойдем на думата – бижута. В Кападокия има много полускъпоценни камъни, като един от най-красивите и предпочитани е султанит. Според светлината той си сменя цвета.
Палитрата от бижута и камъни тук е голяма. В района има също аметист, оникс, тюркоаз, предлагани в сребърен и златен обков. Но искам да ви разкажа повече са султанита, защото е уникален. Находището за този камък е само едно. Затова е и толкова ценен от местните майстори. В зависимост от светлината, може да има 6 различни цвята – от зелен, през кехлибарен до червен на изкуствена светлина. Когато го открили, смаяни от блясъка му, казали, че е достоен само за султана. От там идва и името му. Той е от малкото скъпоценни камъни, които не се подлагат на никаква допълнителна обработка, като нагряване за подобряване на цвета. Дори казват, че е като талисман и предпазва собственика си от лоши очи. Ако събере много негативна енергия, може да се пръсне на парченца. Символът на Кападокия е султанит в балон. Как да устоиш?
Още интересни неща вижте в Професия турист или изживейте всичко това с програмите на ONEXTOUR
автор: Адриана Русенова
