С кървавото нападение срещу Израел ”Хамас” е целял да излезе от задънената улица в Газа, но тъй като съседът му повече от всякога е решен да изкорени ислямистката групировка, може ръководителите й са допуснали фатална грешка, пишат анализатори от АФП.
Отговорен за управлението на крайбрежния анклав след насилственото му превземане през 2007 г., Хамас е подложен на натиск от страна на палестинската общественост заради тежките хуманитарни условия в Газа, отбелязва Джордж Джакаман, професор в университета „Бирзейт“ в окупирания Западен бряг.
"Гневът на хората към Израел се превърна в гняв към правителството и следователно към Хамас", посочва Джакаман пред АФП.
Хамас е създадена през 1987 г., по време на първата палестинска интифада (въстание) срещу израелската окупация от група бойци, които твърдят, че са от Мюсюлманско братство.
До 90-те години на ХХ век Хамас, арабски акроним на "Движение за ислямска съпротива", се превръща в острието на въоръжената борба срещу Израел, а ООП на Ясер Арафат се отдръпва от насилието и се насочва към мирния процес.
Хамас генерира мащабна мрежа за социално подпомагане, както и благотворителни дейности, най-вече училища, което помага да се обяснят влиянието и популярността, които нарастват за сметка на Палестинската власт, считана от много палестинци за корумпирана и съучастничка на Израел.
Настоящият ръководител на Хамас - Исмаил Хания - живее между Турция и Катар, въпреки че групата се ръководи в Газа от Яхия Синвар, смятан за хардлайнер в движението.
"Хамас" има отделно въоръжено крило - бригадите "Езедин ал Касам", които се ръководят от неуловимия Мохамед Дейф, обществен враг номер едно на Израел, който многократно е опитвал да ликвидира.
Ядосана, че не може да упражнява реална власт след спечелването на парламентарните избори през 2006 г., "Хамас" - считана за терористична група от Европейския съюз и Съединените щати - изтласка лоялните на палестинския държавен глава Махмуд Абас от ивицата Газа през 2007 г., за да поеме безспорен контрол над територията.
Въпреки множеството израелски действия, насочени към прекратяване на ракетните изстрелвания от Газа, "Хамас" запази контрола си над анклава, чието население в по-голямата си част е потомци на бежанци, прогонени от земите си по време на създаването на държавата Израел през 1948 г.
През 2018 г. "Хамас" и Израел се споразумяха за дългосрочно примирие, целящо стабилизиране на ивицата Газа, която е засегната от бедност и безработица, след посредничеството на Египет, Катар и ООН.
Въпреки че през 2021 г. "Хамас" се включи в нов кръг от военни действия с Израел, през май 2023 г. тя остана настрана от сблъсъците между Израел и Ислямски джихад, другата основна ислямистка въоръжена групировка в Газа.
Политическите сътресения в Израел обаче - който проведе пет избори за три години и половина и от края на миналата година и се управлява от коалиция, включваща крайно десни партии, които са изцяло против всякакви отстъпки за палестинците - дестабилизира тази договореност.
„Безсилието на "Хамас", изправен пред влошаващите се условия на живот в Газа, е една от причините, поради които той започна бруталната си офанзива на 7 октомври, при която в Израел бяха убити над 1200 цивилни, войници и чужденци, а десетки бяха взети за заложници“, смята Джакаман.
"Животът в Газа беше станал непоносим. Липсват вода и електричество, а безработицата е много висока. Газа е гигантски затвор, който зависи от Израел за прехраната си и за това пропускателните пунктове трябва да останат отворени", каза още анализаторът пред АФП.
Моментът на операцията, наречена от "Хамас" "Потоп в Ал-Акса", е свързан и с "ескалацията на провокациите от страна на израелската крайна десница в джамията Ал-Акса", включително с нарастващия брой еврейски поклонници, посещаващи комплекса на джамията в Стария град на Йерусалим, допълва Джакаман.
"Хамас разглежда случващото се в Ал-Акса - символ с религиозно и национално значение за палестинците, който никога не бива да бъде подценяван - като възможност да аргументира атаката си", изрази мнение той.
По данни на здравните служби при репресиите на Израел срещу Газа са загинали над 1300 души, повечето от които цивилни.
