В Националният археологически музей - София снощи бе открита поредната изложба, която със сигурност ще провокира любопитството на софиянци и гости на столицата.
По думите на специалистите експозицията, подредена в една от залите на музея, предоставя добра възможност на широката публика да се запознае с един изключително интересен археологически паметник - селищната могила Провадия-Солницата, който екипът на проф. Васил Николов изследва в продължение на няколко години.
Това е най-древният от откритите досега центрове за добиване на сол в Европа. Разположен върху най-голямото находище на каменна сол на Балканския полуостров, неговата експлоатация съвпада с времената, когато солта е имала стойността на самородно злато. Затова такъв е и надсловат на изложбата - „Солта е злато.Праисторически солодобивен център Провадия-Солницата”
Учените са доказали, че още първите заселници в Провадия през късния неолит (около 5400 г. пр. Хр.), започват експлоатирането на солените извори с цел добиване на суровината. В онази епоха солта е жизненоважна за човешкия род и животинските организми. Ранноземеделските общества са я използвали широко при консервирането на храни, но и като средство за размяна, което постава началото на мащабна за времето си търговия с тази суровина.
През енеолита (от около 4600 до 4200 г. пр. Хр.) добивът на сол е разширен до „промишлени” размери за епохата, като тази традиция се разпростира на една по- голяма площ около селищната могила. Учените предполагат, че от бартерната търговия със сол на юг от Стара планина са се натрупали значителни богатства в тогавашното общество. Материален израз на този значителен икономически просперитет са световноизвестните златни погребални дарове, открити във Варненския енеолитен некропол.
Дългогодишните проучвания на екипа на проф. Николов доказват още, че производствения процес първоначално се е осъществявал чрез изваряване на разсол от изворите при Провадия. Това се е правело в специално направени тънкостенни керамични съдове, които са били поставяни в куполни пещи в сгради вътре в селището.
През средния енеолит технологичния процес постепено се променя и подобрява, с цел да бъдат повишени добивите на сол. Започват да се изграждат съоръжения под формата на открити ями извън селището, в които са нареждани плътно едни до други нов тип керамични съдове – дълбоки и дебелостенни паници, с много по-голям обем от къснонеолитните.
Илюстрация на различните технологии за обработка и добиване на сол са експонираните артефакти. Особен интерес представляват специализираните съдове за производство на сол от късния неолит (5400 – 5200 г. пр.Хр.) и дебелостенните паници от енеолита (4650 – 4200 г. пр. Хр.); които са своеобразен акцент в изложбата.
В експозицията се открояват още колективната находка на сърпове от рог с кремъчни зъбци от неолита; както и изящен съд-хранилище с богата врязана украса от средния енеолит.
Изложбата „Солта е злато ...” ще бъде отворена за посещения от 27 октомври 2010 до 23 януари 2011 година.
