Още от репортерските си години зная, че да пишеш и да говориш за събитията в Близкия Изток, наподобява стъпване върху много тънък лед. Осъзнах го в Рамалла през 2009 г. и на път за Газа година по-късно.
Мислил съм за този тънък лед, докато се опитвах да си обясня врящият политически живот в Ливан, липсата на надежда в Афганистан или контрастите в разтърсвания от няколко паралелни граждански войни Ирак.
Но Израел и Палестина е нещо много по-различно и по-крехко. През годините създадох приятелства - искрени и истински с хора много скъпи до сърцето ми - евреи и палестинци. И днес аз чувствам тяхната болка като своя.
Като някакво проклятие, по тези земи, родина на трите големи монотеистични религии - юдаизма, християнството и исляма, крайностите и трагедиите винаги са диктували събитията. Джубран Халил Джубран има една известна мисъл - "За да се разкрие истината" – казва арабският поет – "потребни са двама – един, за да я изкаже, и друг, за да я разбере".
Но какво се случва когато истината е изказана от двама, но нито един от тях не разбира и не приема казаното от другия? За съжаление, след случилото се на 7-ми октомври в Израел, този въпрос вече няма значение. Десетилетия на мирни усилия рухнаха в мига, в който терористите от "Хамас" започнаха целенасочено да разстрелват невинни граждани – мъже, жени и деца по улиците на израелските селища.
Тук някои казват – "Това се случва с нас от години!", но простете, някой опитвал ли се е да оправдава с подобен аргумент действията на терористите от 11 септември? Или терористичните атаки в Европа от последното десетилетие
Нищо на този свят не може да оправдае терористичен акт, особено ако той ще причини още повече мъка и страдание на хората, в подкрепа на каузата, в която терористите твърдят, че са го извършили. Но не всички палестинци могат да бъдат отъждествявани с "Хамас" и "Хамас" не е събирателен образ на всички палестинци. Тероризмът е работа на дявола във всичките му религиозни форми.
Израел е държавата, в която през последните три години имаше пет предсрочни вота. Политическият блокаж и разделението в обществото направиха премиер отново Бенямин Нетаняху, който се опита да подчини съдебната система чрез спорна реформа. Това още повече разпали искрите в израелското общество и за момент сякаш Израел остави сигурността си на втори план. Звучи невероятно, но е факт.
От друга страна, палестинците, разделени от цели 16 години между две враждуващи фракции, каквито са "Фатах" и "Хамас" потънаха в информационния поток на света, който насочи своите погледи към войната в Украйна. От първа страница, случващото се в Близкия Изток мина във вътрешността на вестника, отстъпи към края на емисиите, докато не изчезна съвсем от световните агенции. Информационната буря погълна "Вечният конфликт" и той се превърна в част от пейзажа - нещо, което някъде се случва, но не знаем какво става, защото нищо не се чува. Докато не се взриви отново.
Междувременно порасна цяло "Поколение на окупацията в Газа", а много от останалите палестинци, онези на Западния бряг на реката, в която Йоан покръстил Исус, които живеят под юрисдикцията на признатата от Израел - Автономна власт в Рамалла, постепенно започнаха да се радикализират. Защо? Защото живеят зле. Не виждат перспектива. Според списание "Икономист" голяма част от тях смятат лидерите си за корумпирани, които не могат да ги защитят, нито да гарантират техните интереси.
Така се стигна до ситуацията - обществото на потъналия в политическа криза Израел да започне да се бори за институциите си, а палестинците да започнат да се борят не само за каузата си, но и помежду си. Смъртоносна комбинация.
Всички сме свидетели на глобалния процес на радикализация – усещаме я всекидневно във всички аспекти на живота. Само, че в Близкия Изток този процес има други и много по-кървави измерения. Това е урок, че когато едно общество не е единно и се разклати, позволи различията в мненията да се превърнат в огромни бездни на омраза и ненавист, първо отслабват институциите, след това хората и напред излизат най-тъмните и низки страсти, криещи се в тъмните кътчета на човешката душа.
Тогава става лесно, прекалено лесно за някой отвътре или отвън да драсне клечката и да взриви всичко. След този момент събитията стават неуправляеми, а хаосът е този, който със своето огнено безредие тръгва по своите смъртоносни разклонения, които раждат още повече хаос и жажда за кръв.
И тъй като започнах с цитат на един от най-известните арабски поети, ще завърша с цитат на един от най-големите израелски писатели. Амос Оз казва: "Какво е ад? Какво е рай? Нали всичко е само вътре в нас. В нашият дом. И адът и рая могат да се намерят във всяка стая. Ето така: мъничко гняв - човек за човека е ад. Малко милост, малко щедрост - и човек за човека е рай".
Достигнахме до този момент. И това е тъжната истина. Сега сме в Ада.
Светослав Иванов, bTV
