"Радикалните решения са най-лесни. Популизмът винаги е функционирал върху това - да се предложи радикално решение с ясното съзнание, че може би никога няма да се налага това решение да бъде приложено. Говорим за безотговорни хора, даващи безотговорни решения. Необходимо е нормалната политика да намери начин да включи тези проблеми в себе си и да намери допустими - съответно нормални решения, така че да не позволяваме радикализация".
Това каза пред ФрогНюз политологът Христо Панчугов.
Ето и цялото интервю:
Извън очевидното каква ще е местната власт, ще решат ли изборите на 29 октомври според Вас - какви общодържавни политически процеси е възможно да се задействат на база резултата?
Вотът ще определи до каква степен структурите на националните политически партии ще запазят влиянието си по места. Местният ресурс се оказва изключително важен за това да се поддържа партийна организация и да се запазят каналите за комуникация между националните ръководства на партиите и българските граждани. В този смисъл залогът не е само правенето на политика на местно ниво, но и шансовете за оцеляване на някои от политическите субекти.
Неслучайно виждаме такава активност от страна на “Има такъв народ” и “Възраждане” около местните избори. Те знаят колко важен ресурс е участието в местната власт и ще направят всичко възможно да го получат.
Част ли от активацията им бе вотът на недоверие?
Със сигурност, тъй като говорим за партии, които нямат традиционно присъствие по места и не са участвали в местната политика, с малки изключения. За тях е по-лесно да генерират подкрепа през национални идентичности и послания. Вотът на недоверие беше в тази посока - да заяви позиция, да напомни за съществуването на тези формации и да се надява на мобилизация, странична от традиционните за партиите избиратели.
Виждаме, че различните социологически проучвания показват сякаш сходни резултати по места. Може ли да има изненади или пък някакво събитие да ги провокира?
Би било трудно да се обобщи, защото всяка община има своя местна динамика. Събитие, което ще промени динамиката във всички общини, едва ли ще видим.
Два са въпросите, които ме занимават около предстоящия вот, на които нямам категоричен отговор и които ще бъдат изненада за мен.
Първият въпрос е представянето на “Възраждане”. Според мен ще видим изненади в подкрепата за тази партия и един резултат, по-висок от този, които очакваме. Говоря по места, не мога да кажа дали навсякъде. Това ще е знак и сигнал за развитие на обществени нагласи, които са определено притеснителни. Това ще ни ориентира за наличието на тенденции в българското общество, за които трябва да си дадем сметка достатъчно рано.
Втората неяснота е свързана с динамиката на балотажите - дали ще видим създаване на универсални коалиции, насочени срещу кандидатите на ГЕРБ, или срещу тези на ПП-ДБ. С други думи - дали ще имаме мобилизация на вече радикализиралите се през последните две години нагласи на противопоставяне в българската политика; дали местната логика ще надделее и ще видим гъвкави съюзи около бъдещото управление на общината, или ще видим повторение на радикализацията и окопаване в партийното противопоставяне.
Говорите за притеснителни тенденции, за които ще получим знак, ако “Възраждане” има по-висок резултат по места - какви тенденции имате предвид?
“Възраждане” използваха последната година за събиране на подкрепа и за мобилизация на гласоподаватели около една откровено популистка тема, каквато е темата за приемането на еврото в България. Това е освен политически, в много голяма степен експертен въпрос, върху който “Възраждане” паразитираха. Това води и до създаване на обществени нагласи, които са откровено антиевропейски.
Eдно последно изследване на “Отворено общество”, макар и да показва сравнително увеличение в подкрепата за принадлежността на България към Европейския съюз и НАТО, е факт, че показва, че почти ⅓ от българските граждани, които допускат възможността да принадлежим към друг съюз - този на Русия и Беларус например. Това не е никак малка част от българското общество. Оставам причините настрана, но това са настроения, върху които “Възраждане” откровено вегетира в последните няколко години и които ще бъдат използвани и в бъдеще за подкопаване на ролята ни в демократичния и европейския свят.
Не бих могъл да се примиря с това. Сигналите са достатъчно тревожни, за да се събудим като общество и да започнем да адресираме проблемите, които стоят около съществуването на тези наласи. Крайно време е да спрем да се замеряме с етикети и квалификации като общество, и да си дадем сметка, че за подобни настроения има проблеми. Може би част от тях са измислени, изобретени, но това не ги прави по-малко реални за хората, които се сблъскват с тях. Да си дадем сметка за необходимостта да ги решим, така че да не позволим на тези настроения да се разрастват - това ще се окаже изключително важно.
В последния месец видяхме редица избори в Европа, като наблюдаваме, че подобен тип популистки партии водят крайни кампании, получават и подкрепа. Това сигнализира ли за общоевропейски проблем?
Това, за съжаление, не е изолиран за България случай. Той е продукт на общи за света тенденции. Изключителната динамика на промяна, която се случва вследствие на глобализация и на технологични промени, вади хората много бързо от пазара на труда, поставя ги в ситуация да се сблъскват с неща, с които никога досега не са се сблъсквали. Това генерира настроения. Не можем да направим извода, че в Европа всички тези тенденции са продукт на едно и също - че са неизменно свързани с темите, за които “Възраждане” говори в България. Те обаче са продукт на едни и същи процеси, което пак е свързано с необходимостта да успеем да напипаме същността на проблемите достатъчно навреме, да предложим решения, които не са радикални и популистки, както се предлага към този момент. Радикалните решения са най-лесни. Популизмът винаги е функционирал върху това - да се предложи радикално решение с ясното съзнание, че може би никога няма да се налага това решение да бъде приложено. Това решение обаче генерира подкрепа, радикализира обществото и води до последици и за политическото, и за общественото, които са определено негативни. Говорим за безотговорни хора, даващи безотговорни решения. Необходимо е нормалната политика да намери начин да включи тези проблеми в себе си и да намери допустими - съответно нормални решения, така че да не позволяваме радикализация и разширяване на тези тенденции.
Според Вас ще има ли победител на местните избори у нас- някоя формация ще се отличи ли пред останалите?
В началото на тази година беше направена силна заявка от страна на ПП-ДБ за радикална промяна, за способността на формацията да подмени местната власт навсякъде и универсално - особено в областните центрове. На този момент това не изглежда особено възможност. Първо, това би било провал на направена заявка. Второ, ще даде основание на ГЕРБ да каже, че те се връщат като основен фактор в българската политиката.
Това ще бъде отстъпление от нивото, до което стигнахме. 2020 година започнаха процеси, свързани с желание за промяна на политическия модел, в голяма степен заради ефектите от управлението на ГЕРБ. Ако 2 години по-късно, нито един урок не е научен и ГЕРБ използват подобна победа за прелигитимация и продължаване на тези практики, ние ще сме направили един пълен кръг и от това не е имало никакъв смисъл.
Видяхме днес полицейски акции срещу купуването на гласове. На какво според Вас се дължи търговията с вот у нас?
Много бих искал да видя истински доказателства за купуване на гласове, защото това би означавало, че системата ще се задейства и най-накрая ще видим осъдени за тази практика. На този момент виждаме много публични акции, но няма нито един осъден и съответно практиките продължават. Много се надявам този път въпросните акции да произведат резултат.
Казвайки това - две са причините за феномена “купуване на гласове в България” . Първо, българската политика отдавна не е вдъхновяващо място. Политиците не се опитват да вдъхновяват избирателите, да говорят с тях и да ги убеждават в нещо, защото другото е по-лесно. Поради липса на вдъхновение, с какво продаването на гласове е по-лоша стратегия, отколкото просто да си избереш един човек - казвам го цинично и с яснотата, че това твърдение е противоречиво.
Втората причина обаче е, че в българското общество са налични големи групи, които функционират като зависими общества. Истинският проблем не е купуването на гласове, а че това става през хора, които влияят върху други хора и за начина, по който те гласуват. Говорим за зависимости, традиционни отношения, за неща, които не би трябвало да са присъщи за една правова държава и за едно модерно общество, каквото претендираме да сме. Подобни гета на обществените отношения могат да бъдат само радикализирани и при това - изключително бързо.
На тази практика трябва да се сложи край не само с полицейски акции, видими преди избори - докъдето в момента се ограничава борбата ни с купения и с организирания вот. На такива практики трябва да се сложи край като се опитаме да разбием монопола на определени групи върху други групи. Само тогава можем да започнем да претендираме за истински свободно гласоподаване в България.
Христо Панчугов е политолог и преподавател по политология. Завършил е политология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща.
Интервю на Илияна Маринкова
