Русия е главната заплаха за България, Черноморския регион, Европейския съюз (ЕС) и НАТО и ще продължи да бъде такава и след края на войната с Украйна. Това са основните изводи, които могат да се направят от написаното в частта „Среда за сигурност“ от проекта за нова Национална отбранителна стратегия.
България няма актуална отбранителна стратегия. Предишната такава беше направена през 2011 г., а през 2016 г. беше актуализирана с хоризонт до 2020 г. По това време страната се управляваше от кабинети начело с ГЕРБ и Бойко Борисов като премиер.
Какво пишеше в старата стратегия? В документа, който беше актуален за десетилетието между 2011 и 2022 г., за Русия се говореше в два контекста. Веднъж, че конфликтът между Русия и Украйна от 2014 г., довел до незаконната анексия на Крим, и „влошаването на отношенията на Русия с НАТО съдържат потенциал за развитие на тенденцията на завръщане към „политика от позиция на силата“ в Европа”. Втори път - във връзка с нуждата за диалог с Москва по отношение на разпространението на тероризма и контрола на въоръжението.
Според старата стратегия заплахата за България произлизаше от глобализация, тероризъм, джихадистко движение и бежански вълни. В нея Русия не се споменаваше поименно дори в главата за „Среда за сигурност“, където беше посочено и „нарастващо прилагане на асиметрични и хибридни действия“, макар че именно Москва действаше по този начин, припомня Свободна Европа.
На няколко места в проекта за стратегически документ се казва, че дори след края на войната в Украйна „Русия ще продължи да оказва силно дестабилизиращо влияние не само в региона, но и в света“.
Заради икономическото превъзходство на ЕС, санкциите и диверсификацията на енергоизточниците, Русия ще продължи с опитите „за информационно-психологическо, политическо и икономическо въздействие върху отделни държави членки, с цел провокиране на несъгласие, разделение и недоволство срещу действащия санкционен режим“.
Според стратегията „значителни промени в съществуващата властова система на Руската Федерация са малко вероятни“. Авторите на текста считат, че ще се запази и „агресивният външнополитически подход“, което ще ограничава възможностите за диалог между Москва, ЕС и САЩ.
Това ще доведе и до преоририентиране към търговски и дипломатически връзки с „подобни държави в Азия, Африка, Централна и Южна Америка“.
Заради действията на Русия, особено в Черноморския регион, където опасността „ще се запази висока в дългосрочен план“, стратегията предвижда „увеличаване на съюзното присъствие и повишаване на устойчивостта и отбранителните способности на партньорите“.
За да се постигнат целите на Националната отбранителна стратегия, разходите за отбрана ще достигнат 2% от брутния вътрешен продукт още в следващия държавен бюджет за 2024 г., пише в проекта. Това е единственият конкретен срок в целия документ.
Според документа оттук нататък минимумът на военните разходи ще е 2% от БВП. Очаква се този процент да се повишава в унисон с приетите ангажименти от България към НАТО. Според тях поне 20% от разходите за отбрана трябва да бъдат за придобиване на ново въоръжение и техника.
България ще разчита и на присъствие на многонационални формирования на територията на страната. Според авторите на стратегията това е „демонстрация на съюзна ангажираност към сигурността на Република България и е пряк възпиращ и отбранителен актив за страната“.
Формите на такова присъствие са постоянно разполагане на многонационални формирования и/или ротационно присъствие за съвместна подготовка.
В доклада към проекта на стратегията се отбелязва и предефиниране на мисия „Отбрана“ в мисия „Възпиране и отбрана“. Възпирането е основна военностратегическа цел на НАТО според новата Военна стратегия на Алианса.
