Компанията за покупки и продажби на яхти на олигарсите братя Диневи "Венид яхт" се оказа собственост на безработен. Скандалните бизнесмени Динко и Йордан Диневи и съдружникът им Георги Михов прехвърлили дружеството в ръцете на 57-годишния бай Иван Иванов от с. Балван, който трябва да плати 11 млн. лв. дългове към банките.
Разследване на "Монитор" разкрива, че сделката е сключена през август и напомня до болка на познатата схема за ужилване на държавната хазна чрез „продажба” на фирма с дългове към НАП на социалнослаб. По този начин вече бившите собственици се отървават от пасивите на фирмата и оставят всичките й задължения на попадналия в мрежите им наивен бедняк.
Така Иванов, който по собствени признания е трайно безработен и има само 20 стотинки в джоба, по документи е платил 15 000 лева за „Венид яхт”. Срещу това се е задължил да покрие всички пасиви на бизнесмените към приходната агенция. Към дата 19 юли 2010 г., те са били в размер на 182 155 лева, но оттогава досега вероятно са нараснали още. Диневи и компания са затрили двойно пишман-купувача, защото според друго от условията в контракта бай Иван от с. Балван „изрично се задължава да обслужва в срок” всички борчове на дружеството към една банка и три лизингови компании. Според независим одитен доклад на „Венид яхт”, направен от „Приморска одиторска компания”, към края на миналата година яхтеното дружество е имало дълготрайни задължения по търговски заеми и финансови лизинги в размер на 7,2 млн. лева. Общо пасивите му пък са били в размер на 11 678 000 лева.
Задействането на схемата е започнало още в началото на 2010 г. Дотогава „Венид яхт” е собственост на трима души – Динко и Йордан Диневи и съдружникът им Георги Михов, показва проверка в Търговския регистър. През февруари обаче братята продават на Михов дяловете си в компанията срещу цифром и словом 3350 лева. Така той става едноличен собственик. Няколко месеца по-късно – на 3 август, Михов сключва договор с бай Иван и му продава дружеството срещу 15 бона. Сума, която Иванов твърди, че не знае да е плащал. Сделката е направена чрез пълномощник на 57-годишния безработен адвокат Александър Кръстанов, става ясно от документа. Бай Иван обаче твърди, че не познава такова лице. За сметка на това в договора се твърди, че беднякът от с. Балван знае за всички пасиви на фирмата и се задължава да ги обслужва. В същия ден Михов прави още две ключови стъпки. Освобождава от отговорност досегашния управител на дружеството Марияна Димитрова. А самата фирма е преименувана от „Венид яхт” на „Вектор яхт”, като е сменено и седалището й. От „Марина Диневи” в курорта Св. Влас регистрацията й вече е в село Балван. Любопитното е, че на сайта на „Венид яхт” нито една от тези промени не е отразена. Само преди седмица обаче скандалните братя се кълняха в национален ефир, че бизнесът им е кристално чист.
Самият бай Иван живее в порутена къщурка, намираща се в края на Балван – по пътя за съседното село Емен. До нея се стига по тесен и разбит неасфалтиран път. Входната врата е без брава, не се затваря и всеки може свободно да влезе в нея. Мазилката на места е олющена, а рамките на прозорците – изкривени. Единственият „лукс” е издигнатата насред двора чиния за цифрова телевизия. Съседите му споделят, че тъй като не се запасил с дърва за зимата, през по-голямата част от деня обикаля из селото. Жена му работи в частни фирма, но в последно време двамата май живеят в различни части на жилището”, споделя съседка.
- Бай Иване, из селото се носят слухове, че си милионер и че си купил фирмата на братя Диневи. Вярно ли е това?
- Какъв милионер? Пълен глупак съм аз! Заслужавам човек да ме хване и да ми дръпне един бой. Така, като ме гледаш с 20 ст. в джоба, приличам ли ти на човек с яхти и пристанища.
- По документи ти си собственик на „Венид яхт”. Как става това тогава?
- Целия номер ми го скрои завареният ми син Тихомир. През лятото идва един ден при мен и ми вика: „Абе, дай ми за няколко дена личната си карта, че ми трябва за една малка справка. После ще ти я върна“. Нали ми е близък, дадох му я. След месец и половина ми я върна и ми казва: „Ще дойдеш с мен в Бургас. Трябва да помогнем на едни хора. Ще изкараш и ти някой лев”. Отидохме там при някакъв нотариус и ми дадоха да подпиша някакви книжа. Не съм ги чел и не знам какво пишеше в тях. Като ги подписах, Тихомир ми даде на два пъти по 100 лв. и чак тогава ми каза, че вече имам фирма на мое име.
- А братя Диневи виждал ли си ги? Когато подписваше документите, те бяха ли там?
- А, те с един прошляк като мен ще се занимават. Те си имат яхти, пристанища...
- Знаеш ли, че фирмата, на която ставаш собственик, има милиони задължения?
- Сакън, не думай, от тебе го чувам. Ако е вярно, хубаво ме накисна тоя мой доведен син. Аз след сделката няколко пъти го търсих по телефона, защото имах нещо лошо в главата си, че ще се случи. Ама той постоянно ми казваше: „Не се притеснявай, как ще тръгна да те мамя, нали сме роднини.”
- Данъчните и полицията не са ли те търсили?
Не са. Пък и за какво да ме търсят. Имам една стара едноетажна къща и дрехите, които са на гърба ми. Ако те им свършат работа, ще им ги дам. Ако не, ще ме пратят в затвора.
